... нашият егрегор. Някъде пазя първия мейл до теб, в който пише, че стиховете ти все едно аз съм ги писала... просто те познах тогава. Или себе си в теб. Или теб в себе си.

Да, ”връщане” като че ли не е точната дума. Просто се зачетох в писани отдавна неща и ми се стори, че сега отнова съм там. Само участниците са други.

* * *
Винаги си го знаел,
нали,
че съм стъклена?

Като къща,
населявана от духове.
Но защо се страхуваш от мен,
та си ми захвърлил ключа
в тази бездна
и сега не мога да го намеря?!

С теб и в предишен живот
Сме се срещали -
Като кръстосани Млечни пътища,
като странстващи жерави,
като слънчеви дискове...

С теб и в предишен живот
Сме се влюбвали,
а сега са излишни думите.

В мойта къща
И стените ти знаят името,
и прозорците помнят очите ти,
и стълбите ще те познаят.

А пък ти си захвърлил ключа
И си мислиш,
че ще опазиш тайната.

В някой паралелен свят се докосваме,
в друг се презираме,
в трети се търсим.

Винаги си го знаел.


... anger, boredom, denial, depression and acceptance...