След известно усилие да си го представя - егрегора, де - си го представих като кълбо с прежда... сума ти усукани нишки, събрани в едно. И понякога така оплетени, че да ти се дореве, ако се наложи да ги разплиташ. Само дето не е прежда, а енергия.
Тъй... нали знаеш, че всеки от нас си има "нишката", която го свързва с /условно понятие е!/ Бога? Когато тези нишки - моята и твоята, да речем, се преплетат нейде из Вселената, възелчето от тях ще да се явява "егрегор на двойката Рама - Джеминилед"... Когато се оплете и нишката на Ланселот, възелчето става по-голямо и вече имаме "троен егрегор на Рама - Ланселот - Джеминилед"... А когато се преплетат енергийните нишки на всички ни, които сме тук, получаваме егрегора на Клуб "Астролози" в Дир-бг... Енергийни нишки, енергийни възелчета, енергийни кълбета с прежда... /това ми хрумна покрай Котка, както сигурно си личи... /.
Интересното е това, че възелчетата от енергиите ни се заплитат преди срещата ни в тази ни реалност да се случи... Т.е., егрегорът, понеже като всяка енергия е жив, си има "задачки" и амбиция да ги осъществи. И си действа по тях нейде из по-високите енергийни нива на общо основание!
А ние тук, заблудените по Земята, се дивим в стил: "Леле, на какво чудо се натресох днес из клубовете на Дир-а... не си е работа!!! А, бе, какво съм направила, че точно това ми се стовари на главата?!?"... Примерно...

Преди години много съм се дивила на едно стихотворение на Георги Константинов /има го и на песен/ - Миг като вечност:

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута?
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

П.П.: Стана ли поне малко по-ясно или оплетох преждата и кълбетата съвсем, ъм?

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...