...и обичам ясните дефиниции...

"Вампирът е покойник, който според преданията излиза от гроба си, за да пие кръв от живите. Това поверие е разпространено най-вече в Русия, Полша (Упирс), в Централна Европа, в Гърция (Бруколок), в Арабия (Горл). У славяните къс елхово дърво пробожда телата на мъртвите, чиито души се връщат вампирясали (MITF, 94)

Според традицията жертвите на вампирите се превръщат на свой ред във вампири; те са едновременно обезкръвени и заразени.

Призракът измъчва живия със страх, вампирът го убива, отнемайки му неговата субстанция: той оцелява чрез жертвата си. Тълкуването тук се основава върху диалектиката на преследван - преследвач, на погълнат - поглъщач. Вампирът символизира желанието за живот, което се възражда всеки път, когато се смята за неутолено и което напразно се стреми да задоволи, защото то остава извън контрол. Всъщност прехвърляме върху другия този кръвожаден глад, а той е явление на самоунищожението. Съществото се измъчва и се разкъсва само; докато не се признае отговорно за собствените си неуспехи, то си въобразява и обвинява друг. Когато напротив, човек напълно е поел отговорност, когато приема своята тленна природа, вампирът изчезва. Той съществува, докато проблемът за адаптация към себе си или към социалната среда не се разреши. Тогава човек е психологически измъчван, разяждан и се превръща в терзание както за себе си, така и за другите. Вампиризмът символизира обръщане на психичните сили срещу себе си."

"Речник на символите"
Жан Шевалие, Ален Геербрант

Това едва ли е единствената възможна дефиниция, но за мене тя се доближава доста до моята представа. За особено ключово смятам това изречение: Съществото се измъчва и се разкъсва само; докато не се признае отговорно за собствените си неуспехи, то си въобразява и обвинява друг. Когато напротив, човек напълно е поел отговорност, когато приема своята тленна природа, вампирът изчезва.

По тази логика детето, докато е малко, не може да бъде наречено вампир - то "суче" мляко, пари, месо, обич, внимание и т.н. просто защото е безпомощно да си набави тези неща самичко. Вълкът, който изяжда сърната също не е вампир - той просто се храни.

Не се наемам да давам моя дефиниция на това какво точно е вампир - но със сигурност го свързвам с принуда, агресия, неадаптивност, зависимост и паразитиране. Например ако аз давам любов (или някаква друга енергия) някому той я взима, това не го прави вампир. Вампир става тогава, когато аз вече не искам да давам любов - и въпреки това той продължава да ме преследва, обвинява, измъчва, при това карайки ме да се чувствам виновна и отговорна заради това. Когато ме насилва и когато се вкопчва в мен и е зависим от мен. И когато ме кара да се чувствам уморена, изпита и разбита от общуването с него. Долу горе така го разбирам аз вампирството.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите