Въпроса е много интересен, но се боя, че отговора ми няма да ти хареса много или няма да е това, което очакваш.

Само със склонност към изкуствата не се прави кариера в тази област. Има най-различни видове изкуства и за повечето от тях се иска талант, който в първите 7 години от живота да попадне в благоприятни условия, след което да бъде трениран години наред за да може да се превърне в кариера. Голяма отговорност за развитието на талантите пада върху родителите и техния генетичен материал. Затова и първопоказателите за «таланти» и «дарби» се търси във 2-ри и 4-ти дом. При изкуства, за които е нужно добър биологичен материал като балет и всякакъв вид танци или спорт /макар, че малко видове спорт се водят изкуство/ се прибавя и 1-ви дом.

Примери: Моцарт има юпитер във 2-ри дом, луна-плутон съвпад в 4-ти дом, Реноар /художник/ има съвпад на луна-венера-плутон във 2-ри дом, Astaire /танцьор/ има венера-меркурий във 4-ти дом, Изадора Данкън /танцьорка/ има слънце, меркурий, венера и плутон във 2-ри дом ... и въпреки всичко един талант не е достатъчен за да стане от него кариера, нужен е много труд /сатурн/ за да се развие в посока на кариера, а не в посока хоби!

Хороскопа на професионален музикант много често не се различава от този на надарен техник или дърводелец, просто защото е нужно едно и също качество и за двете: да можеш всеки божи ден да издялкваш едно и също нещо с еднакво качество. При музикантите в един оркестър дори е противопоказно да "творят", тоест не бива да танцуват извън рамките на композиторската и диригентската палка.

Самата дефиниция на професия в последните години претърпява големи кризи, защото флексибилизирането на пазарите доведе до флексибилизиране на изискванията, които се предявяват от работодателите и много хора минаха на режим всеки 2 години да сменят типа на работата си и в много области въобще вече не може да се говори за професия. Актуална тенденция е на човек да се гледа като на едно лимонче от потенциали и таланти, които работодателя изтисква само в рамките на това, което му е нужно. Широко разпространени в някои държави са вече моделите, в които един човек се предлага на няколко различни работодателя и на всеки предлага само една част от потенциала си, тоест има няколко професии.

По повод търговията се сещам винаги за един лаф: »всеки може да учи и следва икономика, но не всеки става за икономист!» Същото важи и за търговията и за правото и за много други науки, които по идея всеки може да научи, стига да прояви дисциплина и търпение, но това не значи, че всеки може да направи кариера в избраната област. Образованието може да е предпоставка, но не е единствената предпоставка за кариера. За всички професии, които боравят с чужди пари, е нужен 8-ми дом, няма значение дали данъчни или банкери /между другото важи и за всички политици/. За професия като касиерството, през чиито ръце минават банкноти и монетки, и за всички «фирми», които се създават да печелят пари, е нужен 2-ри дом. За данъчните съветници също е нужен 2-ри дом. За търговци и спекуланти, които поемат високи рискове при всяка сделка и за които е нужно да могат да блъфират, да продават имидж, е нужен 5-ти дом.

Кариера в областта на изкуствата рядко се започва чак на 17-18, когато се смята за класическа възраст хората да решават накъде да тръгнат в живота или какво да учат по нататък. В повечето изкуства тогава вече е много късно, а в областта на спорта тази възраст може да означава вече край на кариерата. Също така обаче има примери на художници и писатели, които са прописали и прорисували чак след 42 /урановата опозиция/ или 51 /хироновото завръщане/. Има и ред професии, за които човек се квалифицира само с дълъг житейски опит и няма нужда да се взима решение още в детството.

От личен опит мисля, че да вземеш решение на 17-18 за професионалната посока в живота е прекалено рано и при този избор винаги играят желанията и очакванията на родителите и обкръжението по-голяма роля отколкото собствените предпочитания. Спряла съм да броя колко 19-годишни иконимисти или юристи на 24 /юпитерово завръщане/ или най-късно на 29 /сатурновото завръщане/ сменят посоката. Чак на 29 може да се каже, че човек има силата и зрялостта да избере сам за себе си това, което иска да прави в живота, ако въобще вземе решение да се доказва в обществото. Може да вземе решение, че няма нужда от кариера и е по важно да заработва някъде някакви пари и да си гледа живота и/или семейството.

Пристрастеност винаги има, когато се гледа на хора и хороскопи, които са направили и постигнали нещо повече в живота, защото в повечето случаи се търси потвърждение, че всичко е паднало от небето и затова всички ние, непостигнали същото, не сме виновни, че не сме станали примабалерина, кино-звезда или президент на нещо

Пак написах роман - точка.

Редактирано от smaragd на 27.11.03 16:23.