Има неща, дето за всеки, пък за мен най-много е видно, къде ще свършат, обаче някак никак не ме свърта да ги зарежа овреме и да се занимавам с нещо друго. Все си мисля, че по пътя към тоталното покушение има скрито нещо много ценно и моята задача е да го намеря, с цената на каквото и да е.
Ако например /защото ме провокира да го направя/, бях погледнала хорарната карта на първата си среща с този мъж, не преди пет минути /та да видя Плутон в 5ти/, а преди година... може би щеше да ми бъде спестен съсипващият крах накрая, но щяха да ми бъдат спестени и едни от най-прекрасните моменти, мунути, секунди, часове и седмици, които някога съм имала. Или най-смелата постъпка на моите крехки 22 години. Не мога да смятам това за пропиляна енергия, което ми е донесло толкова много... и мъдрост, и знание, и щастие просто. Но кой знае, ако знаех за Плутон в 5ти, нямаше ли да махна с ръка много, преди да му е дошло всъщност времето. такива едни са нещата. Съдбата, права си, ни намира навсякъде. Като тухлите. Ама аз съм чувала, че жизнен опит било не това, дето ни се случва, ами това, дето правим после със случилото се... Така че да живее крах-ът, аз съм малко /доста/ поочукана, но толкова просветлена, че чак изпитвам умиление...
Обаче, дръж се, последният аспект, който прави Луната в моя случай, е опозиция с Уран в седми дом, водолей... Басси картата, не е истина
Корените ми - в тъмното, клоните - в небесата.
|