ама как да си замълча

За гибелта на смелите жени...

... не сте ли се замисляли? Аз напоследък правя полеви експерименти. В четвъртък бях на ”женско парти”. Беше пълно с кокошки. Едната се сгодила. Другата векува вече с гаджето си 6та година. Третата... а пък аз цяла вечер повтарях, че ”не искам да говоря за себе си”... И се чудих дали не им завиждам поне мъъъничко... защото имат всичко, което аз нямам. Но не, не им завиждам. Да ми плащат, няма да издържа и ден с този, дето тя го търпи 6 години вече, срещала съм го. Ще изпадна в ступор, вероятно или в мозъчна смърт. Присъствието му не може да помръдне в мен нищо... освен да предизивика леко гадене. Но на тях им е добре. Даже са някак щастливи, което не разбирам, но приемам. За всеки влак си има пътници.
Има и други влакове. Никога ли не сте се чувствали фатално обречени? Защото сме интелигентни. А оттам следва, че сме смели. И че ни привлича всичко тъмно, неразгадано, гибелно. Тези мъже, дето само като ни погледнат в автобуса и усещаме как между бедрата ни се стича топло и влажно... Дето ни бъркат в душата безцеремонно. Демонично. И ни привличат толкова неистово, че инстинктите ни за самосъхранение внезапно отказват да ни служат. Вместо това се събужда ловецът... и Богинята. Артемида. И всеки път сме толкова нахъсани този трофей да си го окачим вкъщи на стената. Никога не успяваме. Вместо това окачват нашите скалпове на някой колан. А ние изпитваме перверзна наслада, докато ни дерат. Едно такова сладостно чувство на болка. Колкото по-дълбоко политаме в черните им дупки, толкова повече ни се иска да се разтворим в тях и просто да изчезнем. Точно това се и случва, де. Тези мъже, тип ”лоши момчета”... недостижими, неопитомени прерийни вълци... които никога няма да нарежат салатата за вечеря, но и ние никога няма да го поискаме от тях. Вместо това с еротична наслада ще празнуваме саморазрушението си. И ще ликуваме, че кокошките никога няма да имат тези мъже.

AGAINST ALL ODDS

I love you
against weather and climate,
against all rules of
gravity and distance,
centrifugal force and human logic.

I thirst for you
against my far better knowledge
of life's outcome
and it seems now I've lost all my
instincts of self-preservation.

I stand
against nature and history
ready to live or die
or set a precedent:
no one has ever loved you before

and no one will.
But I.

09.06.02
Berlin


... а не е да не знаем. Не е да не подозираме. Не е да ни изненадват в гръб изневиделица. Кротки като жертвени агънца пристъпваме към олтара да ни теглят ножа. В името на висша кауза, разбира се, най-висшата... нали ГИ обичаме... тези лоши момчета.
После, после се чудим дали да не си пуснем тостер във ваната, но дори и тогава признаваме, че е крайно неелегантно. И едно знаем със сигурност, НИКОГА, ама никога няма да бъдем щастливи като кокошките. Само при самата мисъл ни полазва пренебрежение. И ни е ясно, че само чакаме да ни извадят душата с кука. Като котките сме, с по 9 живота. И щяхме да измрем - а с нас и лошите момчета, ако и на нас не се случваше да забременеем инцидентно от време на време, но Господ си знае работата. Иначе ще вземе да пукне от скука, наблюдавайки ден из ден кокошките...

Знам, че не съм права. Тези мъже са много нежни. Ужасно деликатни. Просто не са от този свят. Отвъдни, някак... толкова древни, че ти се струва, че си се срещнала с родоначалника на всички мъже... Толкова богати, че ти се иска да се удавиш в тях, за да поемеш всичко това в себе си... Всъщност, с тези мъже имаш най-красивите спомени. Най-нежно са те докосвали. Винаги са ти подавали ръка на слизане от трамвая. Знаят как си пиеш кафето. Никога не забравят кога имаш рожден ден. Не пропускат да ти кажат колко те харесват. Дават ти пълен достъп до себе си. Достойни противници са, но и равностойни партньори.

Само едно не умеят... да садят лехи пред общата ви къща...

Корените ми - в тъмното, клоните - в небесата.