Лунопълние

"and i love you i love you i love you like never before"

Аз съм:
първото ти лунопълние.
Непредпазливо хлътваш
в кратерното ми тяло.

Мисля, че ме имаш, за да бъдеш малко по-красив. А пък аз да бъда малко по-добра. Казват, че приличам на толумбичка. Като хапнеш две от мен и ти призлява. Но все пак, аз съм ЕДНА толумбичка, не две, а пък ти не обичаш много сладко. Нека това не бъде поличба! Нека от любов не се превръщам в баница със спанак и сирене!

Ти си:
първият ми оргазъм.
Жадно те засмуквам
в отверстията си.

Трябваме си за контраст. Като грешен завой в правилната посока, взаимно неравномерни. Ти си сетивна оргия. Предеш между дланите си оргазмичните ми усещания като нишки от тъмнина. Когато всичко вече е помислено, все още има не-почувствани неща. 101 причини да те обичам и една, 102ра, напук.

Като полуобърната чаша концентрат и недопушеното тленно тяло на цигара. Като кръстосани рани в небето, от които прокапва бяла кръв и няма кой да ги зашие. Като всяка нощ, в която се сънувам Феникс, а се събуждам шепа пепел. Като неизпълнено обещание, несъстояла се раздяла, несбъдната визия. Господ е смахнат визионер. А земният му персонал е зле обучен.

Bad hair days на душата.
Лунопълние.
Като живот зад живота. Защо падаме, защо оцеляваме, защо се пропукваме.

Съблечи ме. Аз съм слънчево зайче. Разтвори длани. Искам да пропълзя през очите ти и да намеря ядката на удоволствието и болката. Спим и сънуваме ято птици. Аз те завивам. Ти целуваш прехапаните ми устни. Босите ни ходила напояват тревите с корени.

Ние сме:
магията на първите неща.

Корените ми - в тъмното, клоните - в небесата.