Най-вероятно истината е някъде по средата - може би хем имаме съдба, хем не сме съвсем пасивни участници в нея.

Аз съм изцяло привърженик на Съдбата. Смятам, че извън нея не се случва нищо. НО - не виждам противоречие между Съдба и лична отговорност. Напротив, смятам, че са адски завързани двете - и че именно връзката между тях е Карма.

За мен Съдбата е като коридор - той непременно те ограничава откъм теснотата си и посоката, в която води. Обаче ти, дето си в коридора, пак имаш достатъчно възможности: можеш да седнеш на пода, да пълзиш, да стоиш, да ходиш направо, да ходиш на зиг-заг, да тичаш - направо или на зиг-заг. Направо или на зиг-заг пък съдържат в себе си възможността да е напред или назад по коридора. Или пък в кръг. Можеш да си сложиш лампа и порт-манто. Ама можеш и да не си ги сложиш. Можеш да си сложиш отопление в коридора и да си окачиш палтото на закачалката. Но можеш и да си го държиш студен и да си стоиш с якето. Въобще, опции не липсват... хъм... само дето формата му не се променя... хъм... Пък и няма гаранции, че твоят коридор задължително е част от жилищна площ - може да е коридор в държавно учреждение или болница, примерно. Тогава ограничението е още по-тегаво откъм уют - но никой не може да ти забрани да се движиш, все пак.

п.п.: например, моят коридор е силно социален... и понякога подозирам, че е и клиничен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите