|
Тема |
Re: Възлите [re: galy] |
|
Автор |
Лилит (вещица) |
|
Публикувано | 18.12.08 01:02 |
|
|
Не зная, Гали, нямам готов отговор, все още го търся. Може би твърде много вярвам в свободната човешка воля, както и пряко свързаната с нея лична отговорност. Самата дума "карма" ми е малко мъглява като идея, но от всичко прочетено дотук, съм останала с впечатлението, че в нея има твърде много фатализъм (който е присъщ на всички ни, когато сме много тревожни) и твърде силна тенденция да се приписват външни (независещи от нас) причини на неща, които всъщност зависят само от нас. Това ме притеснява и държи нащрек.
В същото време много съм размишлявала има ли съдба - и с риск да самоопровергая написаното по-горе, признавам, че поне от време на време ми се струва, че има. Факт е, че има неща, които просто се случват - почти без наше участие или с минимално такова. А може само на нас така да ни се струва - не съм толкова самонадеяна, та да си въобразявам, че съм способна да обхвана с ума си всички невидими причинно-следствени връзки в дългите вериги от събития.
Най-вероятно истината е някъде по средата - може би хем имаме съдба, хем не сме съвсем пасивни участници в нея. Не знам, наистина не знам. С голямо удоволствие бих чула различни гледни точки по този въпрос, но се опасявям, че нагазвайки в темата за съдбата, че ще отклоним от възлите. Или може би не?
|
| |
|
|
|