|
Това нещо ми е толкова пределно ясно, че почти не бях се замисляла върху него.
Горе-долу така е и при мен. И сега като се замисля, когато преди години обсъждахме и проверявахме техниката, не ми е хрумвало да го формулирам по този начин.
При прогресиите активно се движат само планетите до юпитер грубо казано. Т.е. изминават най-много градуси през човешкия живот и създават възможност за формиране на други аспекти, освен наталните. Аспектите на бавните планети всъщност остават неизменни, непроменяеми през целия живот.
Факт. За това и техниката се допълва толкова добре с транзитите, при които е обратното. В смисъл - важните събития се определят от движението на бавните планети.
Това означава (отново), че човек е вързан с определени ограничения - бавните планети, които реално не се придвижват кой знае колко. Човек има възможност за "мърдане" само чрез личните планети до марс включително. Дори и по вътрешно, нематериално съществуване. Всъщност май основно при този тип съществуване. Защото прогресиите рядко се свързват с външни събития.
Реално погледнато - така е. Като се изключи изключително важната смяна на посоката - от ретроградна в директна или обратното. Това е скритата сила на многото ретроградни планети в радикса...
Понеже виждам, че пак се е зачекнала темата за надскачането, то самия факт, че при прогресиите реално се движат планетите до марс...ами какво по-голямо потвърждение за всички, които мислят, че могат да се "отвържат" от хороскопа и физическите условия по него.
Относно надрастването, надскачането... толкова много съм изписал последните години, че едва ли ще мога да кажа нещо повече по въпроса. Може би ще опитам нещо като резюме...
Докато човек се идентифицира с притежанията си, никаква възможност за излизане от рамките на хороскопа не съществува. (Друг е въпроса, че тези рамки са достатъчно широки, и допускат доста, понякога силно различаващи се варианти на осъществяване.) В контекста на източното мислене, дори "моето тяло и функциите му", като обект на самоличността е вече идентификация с притежанието на нещо. Ако/когато човек се идентифицира с глагола "съм" (за разлика от "имам" в предишния вариант), когато наблюдава всичко (влючая телесните си процеси, настроенията и мислите си) отстрани, като външен наблюдател, тогава въпросните рамки (карма, хороскоп...) се превръщат в незначителна подробност от пейзажа.
Странна работа са прогресиите. Ако рамките на личността се определят в първите три месеца след раждането (логичният извод от тази техника) хороскопът действително е доста здрава клетка. А дали човек ще се чувства комфортно в нея или не, действително е въпрос на свободен избор. Не е малко, струва ми се.
Същото, между другото (извода) излиза и от дирекциите... С добавката, че е една идея по-символично. Да не говорим за примарните, където е много идеи по-символично... Толкова много, че не мога да го приема този метод и това си е. Скепсиса ще ми изяде главата на мене...
Когато човек е достатъчно интелигентен, признак на лош вкус е да му личи.Редактирано от Taнykи на 11.09.08 11:15.
|
Re: Прогресиите? [re: galy]
