|
"Добре,да се допитам до разбиращите от астрология - защо аз досега не съм имала желание за деца и на какво се дължи това от астрологична гледна точка?"
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това е хубаво , че се интересуваш за себе си и че се допитваш до нас астролозите, ние всичко знаем.
Чувството за милост ! Жалостта ! Милостта към най-слабото и беззащитното - новородената рожба - е най-висшето чувство, с което творецът е надарил съществата. По-висше чувство няма и никога не може да има, това е самото основно и най-дълбоко чувство на Цялото, което наричате Бог. Пред него падат на колене всички йерархии, всички същества, всички хищници и тирани. По-високо и по-мощно чувство от него не съществува. Може би единствено необходимостта от продължение на рода се равнява с него. Половината същества, подвластните на великата, разумна Природа, непременно преминават през цикъла на зачатие, бременност, рождение и отглеждане. По този начин Природта или сам Бог, строи най-важния и най-високия център в мозъка - центъра на милосърдието. В млекопитаещите той нараства много бавно, но сигурно. Макар и само по отношение на собствената рожба, това Божествено чувство крепи всички психически и биологически програми т.е. всички същества от плът и кръв. а вие знаете не един или два случая на разливане на милосърдието и върху новородени от други видове. В това отношение дори хищникът превъзхожда сегашното човечество, което не желае да се погрижи за децата на собствения си род. Преднината на детето е основа на всяка етика и всяка мотивация. Това разбират пределно ясно всички топлокръвни и голяма част от всички други организми. Точно това разбира много добре и подлецът, който още в крьоманьонската пещера за пръв път лиши брат си от свободата му, като заплаши рожбата му със смърт. Така нахлуха на земята враждебни вам цивилизации, съвършенно лишени от чувството за милост. Понятно е тогава, защо те превръщат вашето чувство за милост в чувство за дълг, поробвайки ви по този начин да следвате линия на поведение, опропастяващи индивидуалността и природата. Користта се появи по-късно у вас. Първа беше силната струя на чистото, космичното чувство, нуждата да спасите поколението си от студ и глад. Най-трагично преживяват принудителното родителство духовете с изявена индивидуалност. пред тях се отваря цяла пропаст от неразрешими проблвми, които ги докарват до отчаяние или мисъл за бягство или самоубийство. те окалват личността си, преди всичко с компромисите, които започват да правят, ако милосърдието в тях надделее.Те напускат космичната си мисия, отговорността към вселената, за да не погине едно същество на Земята. От духовна гледна точка,онзи който има да защитава милиони същества, чрез истината, която носи от своята звезда се впряга в предателството да защити едно същество. Но това е вярно само в областта на духовната логика т. е. на суперлогиката, на свръхлогиката. от гледна точка на ултралогиката, законът е строг: Едно същество в космоса има същата ценност, както и милионите същества ! Онзи, който вече е създал едно същество на Земята, той не може да се маскира зад мисията за всички, защото закон е : Ако едно същество не посрещнеш както трябва - то никой друг няма да можеш да посрещнеш ! Тъкмо тук не могат да се осъзнаят дори и най-напреднали посветени, които са допуснали да създават деца в този труден свят. Те изоставят рожбата си заради "великата цел", ала никой няма да им разреши да пристъпят прага на ултравселената при такова пък предателство. Верни на гласа на супервселената такива често се издигат до нейните върхове и стават творци, риониди, серафими. Творческият уникум, познаването на всички звезди и планети, любовта към всички и саможертвата за всички ето великите плодове на свръхиндивидуализацията, които се постигат в супервселената. Обаче ултравселената, божествения свят, за разлика от духовния се постига чрез степени на самоограничение. Преданността към едно същество там е по-голяма добродетел отколкото преданността към всички. Оставяйки творчеството, оставяйки пътуването по звездите, оставяйки пеперуденото кацане от цвят на цвят или най-върховните екстази на нирвакана самадхи, родителят на едно, единствено дете, прави това, което не може да направи нито един дух от супервселената, прощава се със свободата си в името на свободата на Бога в другия. С това той се издига в лоното на ясновселената, самата светая светих на Абсолютния Дух.
Редактирано от ПЪTниk на 31.08.08 22:38.
|
Re: [re: ascendant]
