|
Хелоуин - Ден на Вси светии
31.10.04 16:50
Източник: Darik
Празникът е популярен в Америка, Великобритания и Ирландия.
Хелоуин - Денят на Вси светии се отбелязва през нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. Празникът е най-популярен в Америка, Великобритания и Ирландия. През последните години става популярен и в България.
Самата дума хелоуийн произлиза от католическата църква. Първи ноември – Денят на всички светии – е католически празник в чест на светците. Но през V век преди Христа в келтска Ирландия лятото е свършвало официално на 31 октомври и на този ден се е чествал празникът Самхаин, келтската Нова година.
Историята разказва, че тогава всички, умрели през миналата година, идват на Земята да търсят тела, в които да се вселят за следващата. Хората са вярвали, че това е единствената надежда за живот след смъртта. Келтите казват, че всички закони на пространството и времето спират да действат по това време на годината и позволяват на духовете да се смесят с живите. Хората обаче не позволяват на духовете да се вселят в телата им и затова вечерта на 31 октомври гасят огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличат се като вампири и шумно обикалят от къща на къща, за да изплашат призраците, които искат да обладаят телата им.
Според една друга версия за това, защо келтите са гасили огъня пред домоветеси - това е желанието на тези племена да запалят огъня от общ източник, от Огъня на Друидите, който се е намирал в Средна Ирландия, близо до Исинач. Някои легенди разказват, че келтите са изгаряли на клада хора, обладани от духове, за да дадат урок на призраците. Римляните възприемат келтските обичаи, но през I в. от новата ера спират да изгарят и принасят в жертва човешки същества.
Празникът Вси светии е пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в страната си. Смята се, че традиционната фраза номер или лакомство не идва от ирландските келти, а от европейския празник за душата, който се е отбелязвал през ХIХ в. На 2 ноември – Деня на всяка душа – древните християни обикаляли от село в село, за да молят за парче за душата – хляб със стафиди. По традиция най-много се давало на просяците, които обещавали да споменат в молитвите си с добра дума покойните роднини на дарителите. Хората вярвали, чемъртвите остават в преддверието на ада след смъртта и че молитвите им помагат да намерят пътя към рая.
Обичаят да се издълбава тиква с очи, уста и нос по всяка вероятност идва от ирландската култура. Легендата разказва, че човек на име Джак, пияница и гуляйджия, измамил Сатаната, като го накарал да се качи на едно дърво. Джак издълбал кръст върху дънера на дървото и така хванал дявола в капан. Човекът сключил сделка с демона, че ако никога повече не го предизвиква, ще го пуснеот дървото. Според народните поверия след като Джак умрял не бил допуснат нито в рая, защото бил много лош, нито в ада, защото сключил сделка с дявола. Но Сатаната дал на Джак въглен, с който да осветява пътя си през тъмнината. Въгленът бил поставен в издълбана ряпа, за да свети по-дълго. Доста време ирландците дълбаели репи, но емигрантите им в Америка стигнали до извода, че тиквите са по-големи и по-удобни. Затова в Съединените щати и досега се използват тикви, в които се поставя свещ.
Въпреки че някои секти, като сатанистите например, придават особен смисъл на този празник, днес той е най-вече любимо забавление на децата. Своеобразен карнавал, на който и възрастните се забавляват.
|
още за празника [re: Mesmerisa]
