Ох, мед ми капна от това:
"...всяка добра идея която се институционализира (Сатурн - въздига се) означава, че и се убива вътрешната, истинска и скрита същност заради която е възникнала първоначално...."!

Абсолютно същото мисля и аз - поради същата причина не харесвам брака например, даже подобни думи съм използвала за да се аргументирам. Защото по същия начин, когато се "пристегне" отвън едно чувство със закон, всичко отива по дяволите. По подобен начин, както при онези африкански племена, дето им слагат едни метални обръчи на шиите (за да им станат дълги). И ако след години махнат обръчите, вратът на клетницата се счупва, защото мускулите отвътре напълно са атрофирали. Малко оффтопик е примерът, сори.

Замислих се дали няма да дойде време някога, когато Сатурн ще стане лична планета (заедно с Юпитер)? А висшите планети да станат социални... Може би тогава ще отпадне нуждата нещата да се институционализират изобщо... А бъдещите хора няма да имат потребност от външни, сатурнови институции, защото те самите вече ще си бъдат такива - всеки за себе си...? Размечтах се...