Защо така приемаш дилемата? Тя е избор измежду две възможности. Тези две възможности човек сам си ги поставя и това е трагедията. Този който си седи в имението си от коя гледна точка е погледнат? От нямащия имение или от имащия такова? Можем ли да порицаваме някой, че има нещо? И обратното, да обиждаме друг за това, че няма? Това са чисти моменти лишени от каквито и да било причинно - следственени връзки. В книгата на Ерих Фром е изложена тезата за двете битиета. Битието на имащия и бъдещето битие. Битието на имащия е несигурно при всички положения и за това пребиваването в него задължително е съпътствано в постоянен страх. Докато бъдещето битие е отговорно на самото себе си и така в него се постига възможност за...

Кое, как и защо вече в перспектива на действия е друго.