Е щом така разбираш нещата, няма да споря. Самия анализ над душата на човека хвърля достта хора в смут особено тогава когато се отнася до тяхната сексуалност. Ала за това си има изградени норми. Имануел Кант разрешава многохилядодетни спорове като мисли така: не е нужно науката да потвърждава наличието на всевишния. Въпроса е, че идеята за него или вярата са достатъчни за опита който го има по отношение на вярата. Вярвам и толкова, кой ще ми оспори? Сега науката какво е, и друго което каквото е, са отделни нещица.

Обаче депресия - не. Човек е смел когато е наясно. С повече информация вече може да се приложи подходящата алтернатива.

Ама това с обществото е въпрос не за мен. Нека да прочета "Психология на тълпата". Ама едва ли е нужно. Знам за някои от основните идеи които са лансирани в нея иначе. Че човек в тълпата му се принизяват инстинктите, че е по-лесно манипулариуем. Обаче, едва ли сатурн като управител на обществото може да се рече, че тълпата е гениална цялостност. Спортистите обаче по линия на марс, е друго са. Те още открай време се започва с олимпиадите. Оказва се, че тяхното присъствие обхваща все повече целия свят, да участват в тях не само при гръките.

Всъщност когато човек опознава хороскопа си и подмине марс ще разбере, че другите планетни модификации са по разбираеми когато се интегрира енергията. Човек като почна да разбира как хаби енергията си после, какво да не разбира и като очаквания спрямо другите влияния.

Най-важно си остава за мен това, че зад всяка астрологична характеристика стои по една хипер известна или популярна личност. Астрологията добре подбира този стереотип за предаване на характерологична информация като показва, че всяка комбинация е била реализируема успешно. Тоест, че в крайна сметка човек избира как, какво, защо, кога. И щом пък като не успява, да постигне евентуално това което иска, тогава какъв е проблема? Въпроса е, че няма проблем. Защото тогава човек или не е разбрал добре съдбата си, или не умее, да чака или е нещо не наред, все едно. Или е избрал нещо съвсем различно посредство своя подем, да си избере споко например. Така иска обаче още не го е разбрал. И въобще става егати какафонията. Всеки си има своя съдбаааа. Обаче в научен план вече нещата са регулируеми. В еволюционната теория за да е еволюирала способността на човека да мисли и да бъде умен стои схващането, че е бил изолиран агресора сред тях, създали са стратегии за това. Обратно при шимпазетата не е така. Там агресивните остават да досаждат над останалите. Опита на човека с агресията, да може да избегне войните е основата на просветното.

А колко неща има междувременно?

Даже според мен добива се супер успех тогава когато се канализира енергията само за него. Никой не е станал популярен докато е спял. Даже този Удисон не е могъл да спи от идеи които са му се присънвали. Ми бил е активен и насън даже. После, защо се използват толкова стимуланти сред известните? Отговора е излишен. За енергия. Колкото повече човек разреши въпросите със собствените си енергични ресурси толкова повече има възможностти. Самиа АЗ - слънцето е живот, оттам нататъка се счита, че след като е натиснато копчето на живота всичко е по волята на всевишния или другата крайност тази на атеизма. Въобще в науката тези неща не се подлагат на дневен ред, защото там тя е безпомощна. Нито пък вярата е много помощна без знание и така, че. Връщам се отначало.

Човек реализира успех, защото активността е била безпогрешно положена. И напротив от това, че се пропилявам също се трупат необходимите уроци - последното не се отхвърля от теорията за многото животи. Даже по отношение на това за нашата активност, колко от тези които ни заобикалят се нуждаят от нея по един или друг начин. Те не, че не позволяват на някой да дръпне напред, въпроса е, че успяват да ни убедят, че е хуманно да я разпределим за тях. Това което печеля е хуманно да отиде при някой друг във форма на кинти. А когато ми е откраднато припечеленото или то ще ми се върне по-законите на съдбата или съм дал нещо на някой който е имал хуманната нужда за него.