Колкото и да бистриме над уран, нептун, плутон нашия първичен порив за нарцистично удовлетворение е определящ за поведението ни в действителност.

Т.е., всичко свършва до Марс?
А ние дори него не осъзнаваме?

Хъммм.. адски тъжно и безпросветно звучи...


Ако съм наранен нарцистично никакъв Юпитер и Сатурн не биха ме отклонили от тази нагласа.

Да, има го този момент... и все пак - не всеки с потрошено его тръгва да ликвидира обществото.
Или...?

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*