Лично аз разглеждам нещата като енергии. Агресията е вид енергия - с какъв заряд, това вече е условно. Под "кофти" определям МОМЕНТНАТА степен на /не/съвместимост с останалите компоненти от системата. Нещо като рязко петно, непасващо на пастелните преливания в другите ъгълчета на Аз-а. Или като децибелен звук, който причинява почти физическа болка. Вариант е да си запуша ушите и да се опитам да "заспя". Вариант е да пусна volume na max - тоест да крещя, да крещя, да крещя... Вариант е и да пренасоча енергията, да заменя агресия с...да речем хъс за преводи или нещо от тоя сорт. Самото пренасочване, самата трансформация е вече друго ниво на Плутон - т.е. проработка.
Енергията никога не ни се дава в чист вид. Ние я интерпретираме. Драмата вече се получава от тая наша човешка мания за контрол върху всьо и вся. И оттам-безсилието и тръшкането, когато не успяваме. И стигаме до двата логични въпроса: а от къф зор, кои сме ние да контролираме? И другата противоположност : а ако не контролираме, ако не упражняваме под някаква форма свободния си избор /относително свободен/ -тогава от какъв зор наистина се занимаваме с всичко това, просто пасивно-информативно ли?
И...о, да. Аз не бих нарекла човешкото съзнание -ограничено. В никакъв случай! Това вече наистина е Сатурн... Защото ако е ограничено, къде по дяволите, отива това "Каквото е горе, такова е долу". Ограничено може да бъде нещо материално, съзнанието не е материално, то е част от Космическото Съзнание. А вече е въпрос на условия, обстоятелства и еволюция да вървиш по пътя, по който ...
А оттук и логичното: обстоятелствата ли ни създават или ние -тях.
Ето ти и втората ми дефиниция за проработка

Близнаците-на сапун!