Трябва да приемеш (трябва, каза Сатурн), че тези мини ти си си ги заложила (а не някой друг, лош Плутон, примерно). Както аз съвсем самолично съм си натъпкала гардеробите с боклуци. Всичко е селф-мейд. Твоите мини са моите гардероби. Помага да ги разглеждаш. Ще видиш, че са много странни. Приличат на разочарование, очакване или страх. Ще видиш, че са свързани с минали неща. Просто си си ги прибрала вкъщи - да ти напомнят. Е добре де, аджеба, имаш ли нужда? С какво те обогатява миналото - да те направило случайно по-мъдра? Или по-свободна? Или по-щастлива (що за еретична дума!)? Не, само си се погрижила всеки път, щом стъпиш на мина, да си викаш - ей на, знаех си. Чертаеш кръг в радиус два метра и гледаш да не минаваш оттам. В скоро време няма да имаш място, където да стъпваш!
Очакването е най-големият ни враг. То фиксира съзнанието ни в миналото (очакваме лошото да се повтори) или в бъдещето (очакваме да ни се случи добро) - но така или иначе, не остава съзнание за това, което е в този момент. И го проспиваме. А утре? Утре никога няма да дойде. Утре остава винаги на хоризонта. Била ли си някога в "утре"? Или си била само в "днес". Обаче днес е толкова незабележимо. Нито го чакаш, нито го търсиш - то ти е в краката, ама нямаш сетива да го видиш.
Мисля, че проблемите са във фиксациите.
Че за всичко си имаме ИДЕЯ, имаме си ПРЕДСТАВА. Все имагинерни. Само знание нямаме, понеже нямаме сила да го видим. Иначе то е тук, непрекъснато. Ние не сме тук. Ти сега къде си? Опитай се да се усещаш в сегашно време непрекъснато - ще видиш колко е трудно да си задържиш вниманието повече от 1-2 минути. Като се усетиш, че си се отплеснала, върни се при себе си. Ще видиш, че е много трудно едновременно да си задържаш съзнанието будно и да се занимаваш с нещо друго, тип страдание. Просто нямаме такъв капацитет... :) Сегашният момент е прекалено обемащ, за да позволява паралелно да сме някъде другаде.

Не е лесно, иска се инат. Поне него имам :)
Не се плаши да се освободиш от ненужното. Това огорчение трябва ли ти? Не? Тогава за какво го пазиш? А тази болка? А тая обида?
Да си съзнателен означава да си течен, флуиден, подвижен, вятър, вода, да си способен във всеки момент да пресътвориш себе си... Всяко "аз съм" те блокира. То е като магия - пращаш думи/представа в космоса и той сътворява около тях образ - нещо от плът, нещо твърдо, нещо непроменливо.

Механизмите са винаги едни и същи.
"Да бъде" - казал/помислил си Бог и около ИДЕЯТА се завъртяли молекулите.

Затова съм си сложила тази сигнатура.
Luminously ignorant.
Брилянтно невеж.

Незнаещ какво ще се случи утре или какво е било вчера. Всичко си отива, откъдето е дошло. Щом е вчерашно, няма живот в него. Щом е утрешно, не е създадено още. Ти си само тук, само сега. Нямаш ВРЕМЕ да размишляваш КАКВА си, защото докато размишляваш, тук и сега си отиват. И ти оставаш хваната като в капан в представата за себе си. Всяка представа е илюзорна. Идеята никога не е реалност, просто е идея (тук ще си призная, че съм взела назаем тези думи :)).

Хайде, не искам да те давя в думи, дойде ми вдъхновението.
Успешно пролетно чистене.
Отвори широко прозорците и мятай.

П.П.
Десетте Божи заповеди - "Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други Богове освен мене" - не си прави кумир. Ние това постоянно правим. Сами на себе си сме кумири и забравяме откъде сме дошли. Нали знаеш онази източна представа, че светът е само сънят на Бога. Бог сънува, че се е отделил от себе си и когато му омръзне - просто се прибира обратно в себе си :)


Luminously ignorant.