Има дни, в които всичко ме кара да се усмихвам. Като завее южният вятър и заочне да м гъделичка по носа, направо се разтапям. И се чувствам една такава добричка, че чак започвам да си тананикам по улиците...Вчера беше първият истински пролетен ден за мен - когато дори сивите сгради започват да танцуват пред очите ми, а хората еуфорично препускат по улиците, понесли мартенските си усмивки. Понеже се успах, както често ми се случва, (едва ли има по-сънливо същество на Земята от мен) си взех такси. Няма да повярвате каква готина шофьорка ми се падна. Една възрастна дама, може би на около 60, дори 65, с голяма бухнала изрусена коса и силен драматичн грим. Беше облечена с леопардов костюм. Въобще много ми напомни на Буболина от "Зорба гъркът". Обче беше страшна симпатяга. Караше така уверено, като мъж, и имаше такова ведро отношение към всичко наоколо, че ми се прииска на 60 и аз да съм една такава слънчева Буболина:))
После работният ден се плъзна леко и неусетно и отново се слях с хората навън. Толкова е хубаво предчувствието за вечерта през пролетта! Чувствам се една голяма и лека като балон. Мога да обгърна целия свят и да го погаля нежно по главицата...Ей в такива моменти се изпълвам с благодарност, че съм жива. И знам, че си е струвало да заплатя за тях със стотиците мрачни и начумерени дни, които нося в раницата си. Най-хубавото от всичко е, че пролетта започва едва сега...Изпълвам се с копнежи по топли нощи, ракийка със зелна салатка, блестящи топли очи, музика и мирис на люляци!Блазе ни, че сме живи, не мислите ли?

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа