Винаги съм била ревла.
Достатъчно е майка ми да ме скастри и на мен ми се разтреперва брадичката. Или да ми кажеш нещо по-така и край... то не е едно хълцане, не е едно треперене... ама никого не можеш да умилостивиш по тоя начин, еле пък някой, дето в момента и без това ти е бесен и не му се занимава да и бърше сополите. Обаче така и не спрях да го правя. Нашите се надяваха, че ще порастна. Но уви :) Не е трябвало да ме раждат с Нептун в 5ти и Меркурий в Риби - срам и позор за огнената дузина, като нагазя в мокрото, за всичко е късно.
И на изпити съм ревала. Което хич не действа симпатично на изпитващите. Последния път като ми се случи, ми писаха 1 единица по-ниска оценка, защото "възрастен човек не бива да се държи така". Възрастен? Кой? Аз ли?
Обаче напоследък надминавам себе си. Тази вечер се разревах на "Имърджънси руум"... хм. Може би имам тумор в мозъка, кой знае... понякога се получават такива психопатологии.
За терапия си бях сложила титла "ревла", мислех, че малко самоирония ще реши проблема, но не се получи. Понякога вечер си лежа в кревата и си помислям нещо страшно - като малките деца. И си плача, ама няма кой да дойде да ми каже, че чудовищата ми са въображаеми... Не знам какво ще стане, когато се случат истински страшните неща. Може би тогава ще ми пресъхнат сълзите. А може би не.
Страхували ли сте се някога, че някой, когото обичате, ще умре изневиделица? Ей така, без предупреждение. И вие няма да сте там. Може би ще сте някъде много далече. Ще ви звънне телефонът в 3 часа през нощта. МРАЗЯ да ми звъни телефонът в три часа през нощта. Понякога мразя да ми звъни телефонът изобщо. Сигурно ми идва от квадратурата на Луната с Плутон. Навсякъде подозирам смърт. Или поне катастрофа. Разбира се баналните причини като това да му е паднала на човек батерията, да е заспал или да не си чува телефона са милиарди пъти по-малко вероятни от това да е умрял внезапно от инсулт или да е застрелян на улицата. Не се смейте, такива неща мисля наистина. И после си рева в кревата...
А брат ми вчера каза, че не вярва, че баща ни ще живее още десет години... Проблемът е, че аз непрекъснато очаквам да ми звънне телефонът в 3.

...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

п.п. А такива неща се случват непрекъснато. Хората умират. Всякак. Нормално е. Ако аз не го знам - кой?

Редактирано от Koтkaтa Mapтa на 23.02.05 00:23.