Аз имам страшно раздвоено отношение към асцендента си.
От една страна ми се иска да беше точно като дреха, която да оставя в нафталиновата ракла и да не погледна повече, от друга - никак не върви да тръгна гола по улиците, дори и астрологично погледнато.
Щото отдолу зеят едни опозиции, една властна същност, майката си трака.
С този АС поне не ми личи колко съм разпокъсана, просто той хвърля едно златно наметало и хората се обръщат след усмивката ми.
Не мога съвсем да го приема, не мога съвсем да го отделя от себе си. И за да е набеден Сатурн за всичко - чудя се, дали това идва от опозицията към слънцето.

Вие сте ме виждали в почти изцяло лъвски одежди. По разни купони. Обаче неминуемо идва един момент, в който се усещам, осъзнавам, в който се уморявам от себ си, все едно ми пада батерията и блясъкът рухва като пясъчна кула. Просто се поглеждам отвън и си казвам "ето я лъвицата". Обикновено започвам да ставам поносима, когато настъпи този момент на изтощение. Тогава се кротвам в някой ъгъл и ми се говори...

На външен вид съм много лъв, с тая грива... Понякога вътрешно негодувам, че не искам за всички да съм просто "слънчева", че това ме лишава от възможността да изградя контактите в дълбочина, лишава ме от способността да разкрия собствените си дълбочини. Много е трудно да се бориш срещу собствения си образ в главите на другите.

От друга страна, не бих се лишила от слънчевостта си. Има нещо детско и непосредствено в нея, което ми помага бързо да докосвам хората, да изграждам доверия. И да ги усмихвам. Компенсирам с асцендента недостатъчната си Венера. Ако не се обръщат след жената в мен, поне да се обръщат след сиянието ми.

Не го харесвам, защото е много его-центриран и в комбинация с доминантните планети в Овен се превръщам в нещо като диктатор. Вчера ми го казаха. Все едно пътят, истината и животът са мои... Такова излъчване съм имала, такива ми били подходите. Всичко малко насила. И ако не ми искаш помощта или акъла точно такива, каквито съм сметнала за добре - майната ти. На мен ми е трудно да го схвана, да се видя чак дотам отстрани. Трябват ми конкретни примери. Още по-трудно ми е да си представя как бих могла да реагирам по друг начин. А да започна да си меря реакциите предварително, означва да се оставя на Сатурн и да се вцепеня. Уфффф, сложно.

Отивам да чета "Пътеводител на глактическия стопаджия", може би там има отговор на въпросите ми

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова