На теория ясно.
Ама на практика? Да вземем конкретния пример...
Била си с някого. Имало е проблеми, несъвместимост някаква - няма виновни, но не сте успели да ги преодолеете. Случва се. И сте се разделили, но със свито сърце, малко недоброволно... и ти е мъчно.
Защо в последствие подсъзнанието те залива само с хубавите моменти? И като се опиташ да си мислиш колко много това те е натоварвало - все се прокрадва едно "да де, ама не беше чак толкова лошо"... Това регресия ли е? Желание да се върнем в познатото - пък макар и да знаем, че не функционира, ама си е наше, нали - предвидимо, познаваме си го. Защото да го преодолеем би означвало да преодолеем нещо в себе си. Аз съм сантиментална - изоставянето на нещо, колкото и деструктивно да е било, винаги ме натъжава...

... мисля си на глас...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова