Всъщност, илюзиите ни се отнасят винаги до нас самите, а не до други хора, в конкретния пример с илюзорните очаквания как те би трябвало да се държат. А, как те се държат и какво правят си е тяхна работа. Нещо трудно ми се оттдава да обясня какво точно искам да кажа. Но, основно, нещата се свършват с това, че когато надживееш дадена илюзия или по-точно, когато тя се разтопи до такава степен, че вместо да изпитваш болка от засягането и, изпитваш само радост и удовлетворение, че вече не си зависим от съответното изкривяване на характера или вижданията си, се предполага, че си излекувал съответната част от себе си, която е била наранена и така си станал по -цялостен. Но това може да стане изведнъж в редки случаи, когато натискът е много силен /спрямо изкривените ти убеждения, вярвания, нужди и подобни/ или много бавно - в течение на десетилетия и дори цял живот, а може и изобщо да не стане в рамките на живота, ако една илюзия, съответно съответстващото и наравяне са прекалено силни и дълбоко вкоренени.