Кхъ-кхъм... аз, като един виден представител на Плутон в 1-ви, благодаря за поздравленията. И се присъединявам към пожеланията ти за за купон по случай вещерско-духовския празник. Тази година виртуално, догодина - живот и здраве! - реално сборище с костюми, тикви, метли и меденки.
Може би точно днес е момент за кратко спиране на тъгъдъка и за кратък размисъл. Че твърде дълго - от гледна точка на земното време - самите ние ще бъдем умрели - и всеки по своя си начин да се подготви. И че вероятно, когато вече сме умрели, ще намерим сред живите "сродна душа", и ще ни се иска да й помагаме. И че вероятно тя ще успее само да се уплаши от нас. Някак, липсва ни култура на общуване с Отвъдното...
Аз лично често призовавам духовете на предците си да ми помагат, когато не знам какво да правя или накъде да тръгна. И след време, като се върна към това как се е развила ситуацията за мен, виждам, че наистина са ми помогнали. Но после забравям да им благодаря... Баси, колко е човешко!
И в този дух на размисли, днес ще се възползвам от изтъняващата граница, за да спра с изтъняването на връзката между двата ни свята.
Отивам за меденки и мляко, за да ги оставя пред вратата. Уф. Няма да е пред вратата... става и на масата в хола, ъм?!? Да заповядат!

П.П.: А как стои въпросът с дрехите, прострени вчера, ама които още не са изсъхнали? И има ли шанс в тях да се засели дух 42-ри размер, за да не ми ги разтегне?!?

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...