...когато ме стовариха на твоята маса, никога нямаше да заподозра, че ти се стоварвам за доста продължително време...не само на масата, но и на главата...не знам с какви звезди, планети, метеорити и други небесни тела са те орисали...нищо че вече започвам да придобивам известна представа...и най-странното е, че придобитото ми хм допада...и да ти пожелая...на душата ти...все така да надниква в душите...без примирение...и да не забравяш от време навреме да питаш надеждата...на очите ти...все така да изпращат звездите през утрото...и да не забравяш от време на време да питаш вярата...а на сърцето ти...то си знае...с непокорство е орисано
наздраве!:))

`дримувам си`