Аз на това момче още преди четири години съм му казала нещо, което той не пожела да разбере.
Има хора с калпави същности и отвън надуват балон шарен да покрият калпавото си ядро. Кат се пукне балона, да не си наблизо.
А той има или имаше много добри заложби и същност и пак си е метнал балон отгоре, че и се идентифицира с него.
И се държи с нокти и зъби за балона.
Казах му навремето горе долу следното: Най-смешното е, че ако се пукне пустият балон отдолу ще се разтвори една далеч по-красива и космическа същност. Нещо като расов ат и съдран чул, с който той се идентифицира.
Ма да се оправя, как знае.
Сега, гледам, все още кудкудяка, хич не се себеизживява като петел да почне да кукурига.
Може пък да му е необходимо за развитието-нали знаеш, че понякога за да стигнеш до върха, първо трябва да слезеш в долина.
Сега че някои слизат с крака и се държат за клонките, а други се свличат по дупе....нищо, като стигне дъното и рекичката, ще се подмие...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.