Не знам откъде имаш това стихотворение и как е стигнало до теб......но на мен ми е едно от най-любимите...
И то стигна до мен по толкова магически начин, че е великолепна илюстрация на сигнатурата ти...

Точно навръх 30-тия ми рожден ден - значи преди почти три години... Това беше най-ужасният ми рожден ден - по ред причини... Сред тях сигурно е било и прословутото сатурново завръщане... Беше ужасно, беше като пропадане, имаше криза, разрив...Него го нямаше, аз го чаках, не разбирах как така е възможно да го няма... Всичките ми приятели се изсипаха на парти у нас - само Него го нямаше...
Абе докато съм жива ще го помня този рожден ден...

Повечето ми приятели не знаеха какво се е случило. Сред тях беше и едно момиче, с което не бяхме много близки. Тя пък съвсем хабер си нямаше. Тъкмо тя ми подари някаква малка вазичка и картичка с това стихотворение...

Тогава това стихотворение така ме разтърси, че ме разплака... Бях потресена как е могла да усети, как е уцелила.... сякаш е знаела... А тя реално не знаеше... Просто стихчето ме намери... Тя беше "пощальонът"...

После си го принтирах и повече от година вися на стената над главата ми - и ми беше хем метафора и картина на живота ми тогава, хем ми напомняше постоянно....за правилното място и време...


-----------------------------------

Не го кори Юпитер...той си знае...
Килограмите ще ти ги пратя по ДиЕйчЕл....въпреки че и без тях съм сигурна, че няма да ти останат само дрехите...

Просто периодично ни се налага да се измисляме отначало....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите