90 минути мъки родилни. Свирджията като наду пискуна за края на мача не знаех дали да се радвам или да рева. Играхме трагично, както и ония зелени гущери от Симитли.

Очаквах поне последния мач тез мърди малко да се позатичат, ма те даже и за едно полувреме нямат сили. Тва момче дето надъни гредата (страхотен удар между другото) като излезе не можа да каже две думи на репортерката на телевизията. Че той едвам дишаше бе!

Уж млади футболисти, а нямат сила. Добре, че Лильо извади оня 200% гол иначе не ги виждах. С тая игра и с такъв отбор и догодина ще е същото, та и позле!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите