Всеки малко или много приема болката. Няма човек, който да не е поне мъничко мазохист/садист. Тук обаче виждам болката като идеология.

Мойто мнение:: болката винаги е присъствала в живота ми. Понякога ми е била необходима - за да преодолея психическо напрежение, да превъзмогна себе си, за да изпитам по-силно удоволствие...За мен е повече начин, но и малко стил, вкус към истинското.

Виждала съм тези снимки преди няколко месеца и тогава мислих доста за тези хора - предполагам, че в голямата си част това е шоу. Какво ли вече не стана атракция [entertainment], но защо да не е и житейска философия? Някак си ми се иска да вярвам повече на последното.

...а от цигулките вляво капеше кръв...

П.С: Ти къде точно си го гледал/а? Спомена Осло...

Редактирано от Juck на 04.01.04 19:49.