тоя ресторант е най-долното място, което някога съм посещавал.
странното е, че съм го правил два пъти. амнезията е лошо нещо. може би първия път не обърнах внимание на сдуханата манджа и свръхфлегматичното обслужване, защото бях зает да се карам с тогавашното ми гадже, но втория път направо се разбих. нямах намерение да го посещавам, но бях зверски гладен и това беше най-близкото заведение по пътя ми. обстановката е следната - срутено къще, вмирисано така, както само индийски ресторант може да мирише, отвънка бетонна площадка на гърба на баскетболно игрище. на бетонната площадка, между котките, са наслагани пластмасови маси, вероятно крадени от кафетата на НДК, а върху тях платнени покривки.
ще давам набързо, че ми изникна работа и нямам време - с две думи - слез около час и половина чакане, през което пресушихме бутилка вино и след третото ми посещение при готвача със заплашителен мотив / бтв - в кухнята е такава мърсотия, че вируса на птичия грип би действал като витамин в тази обстановка, според мен/ им дадох 3 минути време да се оправят, иначе си тръгваме. е, тръгнахме си. странното е, обаче, че скрилата се след моя гняв сервитьорка явно е излязла след поне десет минути, защото никой не ни догони по Раковска, а виното остана за тяхна сметка.
с две думи - там - НЕ.