|
Отивам с тоя линк леко встрани от темата, онова, което се отнася към нея е в коментарите. Научната общност отхвърля доста дисциплини като псевдонауки, но се оказва, че броят им е много по-голям и по-лошо: не една и не две дисциплини не отговарят на научния критерий, но все пак се приемат от науката и се представят като такива.Нито суперструнната теория, нито разните му там теории от невронауките отнасящи се до съзнанието, нито пък куп теории от икономиката имат право да се наричат научни, защото просто не са фалсифалбилни. А що се касае за "меки науки"(какво грозно словосъчетание!) като психология и психиатрия, там нещата отиват яко в сферата на ненаучното. Но няма да се спирам на тия сега - има достатъчно информация по темата.
Ако една теория не може да се докаже с контролиран експеримент, в лабораторни условия, да покаже стабилна повторяемост и да се възпроизведе от друг изследовател, то тогава тя не може да се приеме като научно достоверна. Ако ли дадена теория не може да даде(по дефиниция) наблюдаеми, повторяеми и сравними резултати, то следва че тя е псевдонаука.
Теорията за еволюцията има същият проблем като историческата такава. И двете се опират на косвени доказателства, не може да се проведе контролиран експеримент(при това многократно, както и не от един изследовател) или най-малкото самия еволюционен процес да се наблюдава пряко. Уви, и двете теории се нуждаят от метод, който засега съществува само (и може да си остане единствено там) в научната фантастика: възможност за управление на времето. Ако имаше начин да се създаде среда, в която времето да се движи със скорост, при която хилядолетията да са като секунди, сигурно би могло да се потвърди пряко еволюционния процес.
Същото се касае и за историята: ако имаше начин да пътуваме назад във времето и да документираме историческите процеси с камера при това да се изпращат няколко независими научни екипа, то тогава можем да говорим за нещо. Дотогава, уви, историята ще си остане дисциплина, в която ще има място за много субективна интерпретация на събитията(особено за тези от античността!) и да, за вяра и от там за псевдоистория.
Чувал съм разбира се и за други физични хипотези за методи на възстановяване на отминали събития - за това, че всяко тяло оставя част от своя вълнов пакет(поради гравитационното взаимодействие между две тела) там, където е било(да речем вдигате чашата от масата, но там остава някакъв вълнов нейн отпечатък). Не съм сигурен доколко тази теория е така и доколко е издържана. Но знам, че се говори за такива методи. Ако ги има- добре. Може би те също може да предложат решение.
С това не искам да кажа, че защитавам креационизма- последното, което искам да твърдя е това.Теорията за еволюцията има още доста хляб да изяде, както се казва, докато стане адекватна наука.И не само тя.Дали Дарвин е прав?Много е вероятно в процеса на изследванията(ако въобще те са възможни на този етап от развитието ни) много от неговите твърдения да отпаднат. Варианти много...
|
Re: Казусът "Дарвин" [re: Well]
