Тук не е въпроса да вярваме в боговете. Търсим истината.

И засега се насочвам към идеята че сме нечия разработка, защото клетките ни са съвършени наномашини, а това едва ли има как да се създаде от само себе си. Налице е много сложна организация и огромна програма под формата на ДНК. В самата програма има много интересно подобие на програмите ни езици, даже и на такива части, които оставяме неизпълними чрез изключване от изпълнението или пък за коментари, помагащи на програмиста да се ориентира в програмата. Но да оставим това, сложността и степента на съвършенство например на двигателя на камшичето на бактерията - това е възможно най-малкият електродвигател във вселената. Достигнат е пределът - всяка негова част се състои от шепа атоми. А как се репликира - по точно определен начин иначе няма да се сглоби никога. Много е сложно всичко това. Наистина много. А такива наномашини в клетката има хиляди. Едни транспортират, други произвеждат по точно определен начин, трети селектират, изхвърлят, свързват, какво ли не. Хората си нямат и понятие колко сложен е живота на клетките от които са изградени. А ако имаха, нямаше и да си помислят че всичко това е плод на случайност. То е все едно да си представим че Ню Йорк е плод на вълните и вятъра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите