Във въпроса ти има няколко презумпции които не са верни.

1. При птиците няма партеногенеза. Неоплодените яйца не се развиват. Неполовото размножаване е сравнително рядко при животните. Андрогенезата е още по-рядко явление от партеногенезата и определено не се наблюдава при гръбначните животни.

2. С неполово размножаване не могат да се елиминират гени. Ако комбинацията гени не е летална в в родителя какво ще я направи летална в поколението?

3. Неблагоприятен/летален алел няма да съсипе "цялата нова програма". Ако го правят (т.е. са доминантни летални) те ще бъдат елимирани още в първото поколение и ние в повечето случаи няма дори да разберем за тях. По-често обаче те имат ефект само когато са в хомозиготно състояние (рецесивни гени).

4. При полово размножаване летални/неблагоприятни рецесивни алели мога да се елиминират от естествен подбор когато попадна в хомозиготна комбинация. Разбира се това не може да доведе до пълна елиминациа само по себе си. Това което естесвеният подбор прави е да намали честотата на алела до степен до която той може да се елиминира от генетичен дрифт. Дори и да не се елиминира напълно при ниска честота едва ли ще има особен ефецт върхо преживяемостта на вида.

5. Няма перфектен генетичен код. Има комбинации от гени които дават извесно предимство при определени условия на околната среда. Ако условията на околната среда се променят "перфеткната програма" ще стане не чак толкова перфектна.

6. За тебе е "bug", за мене е "feature". Мутации в бета-глобиновият ген, които предизвикват бета-таласемия, предпазват от малария. Затова тези алели са много резпространени в африка и средиземноморието. Мутации в CFTR гена, които предизвикват цистична фиброза в хетерозиготно състояние подобряват шансовете за оцеляване при холера, тиф, туберкулоза и лактозна нетолерантност.