Лонгозната гора е смесена по състав и със сложна структура (многоетажност подобно на екваториалните гори!). Най-характерната особеност на лонгозната гора е наличието на ЛИАНИ, част от които са вечнозелени, средиземноморски и евксински видове: обикновен повет (Clematis vitalba), дива лоза (Vitis vinifera ssp. sylvestris), бръшлян (Hedera helix), гръцки гърбач (Periploca graeca), скрипка (Smilax excelsa), кървавочервена къпина (Rubus sanguineus) и др.
Първият етаж е висок около 35-40 метра и е съставен основно от летен дъб (Quercus robur), полски бряст (Ulmus minor), бял бряст (Ulmus laevis) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa).
Вторият етаж е по-нисък (20-25 м.) и в него участват повече дървесни видове – полски бряст (Ulmus minor), обикновен габър (Carpinus betulus), полски клен (Acer campestre), бял бряст (Ulmus laevis), мекиш (Acer tataricum).
Храстовият етаж е още по-богат. Най-масови в него са обикновеният глог (Crataegus monogyna), кучешкия и обикновения дрян (Cornus sanguinea, C. mas), европейски чашкодрян (Euonymus europaea) и мн. др.
Този тип гори са едно уникални за Европа и се срещат в топлите югоизточни и южни райони на Балканския полуостров.
Възникването им е свързано най-вече със спецификата на климатичните условия - преходноконтинентален и средиземноморски климат с мека и влажна зима.
Именно поради това са налице много вечнозелени и топлолюбиви видове в състава им, което ги различава от останалите крайречни гори. В България лонгозните гори са разпространени основно в близост до Черно море, където най-силно се чувствува смекчаващото климатично влияние. По-ограничено се срещат в Тунджанската низина и частично в Горнотракийската низина.