"Имайки предвид влиянието, което тази теория е имала в наше време, не е изненадващо, че когато Интелигентен Дизайн, ревизирана версия на креационизма, се популяризира, ние станахме свидетели на това, учени, политици и социални коментатори от цял свят да подскачат, като да се страхуват, че едва ли не, това е краят на логиката и рационалността.

Въпросът, който тази реакция трябваше да провокира е, защо да се страхуваме от теория, според която една, или може би повече, неизвестни сили са помогнали за развитието на нашата екосистема, на световния ред, на нашите общества и дори на самите нас. Ако ние сме напълно сигурни в коректността на теориите на Дарвин, тогава защо е тази съгласувана кампания срещу учени, които предпочетоха да използват своята интелигентност за да отправят въпроси към еволюцията.

Или както се казва от Роберт Краутер, Директор на Комуникациите в Центъра за Наука и Култура към Института за Открития, на техния уебсайт: "Съществува обезпокояващата тенденция, при която учени, преподаватели и студенти биват атакувани за изразената от тях подкрепа на теорията за Интелигентен Дизайн, както и за това, че поставят под съмнение теорията за еволюцията.".

"Изборът на учени, преподаватели, и студенти да оспорват теорията на Дарвин, или да изразяват алтернативни научни хипотези, се оказва напоследък под нарастващата атака на хора, които единствено могат да се нарекат Дарвинови фундаменталисти," отбелязва г-н Краутер.

Гордън Уолтър в своята уводна статия срещу поддръжниците на Интелигентен Дизайн за The News Sentinel в Съединените щати твърди: "Няма теория, която да се смята за последна, защото по-нататъшни открития могат да доведат до нейните промени или продължения. Теорията за относителността на Айнщайн даде пример за промяната на законите на Нютон за движението, като усилията в тази насока все още продължават.".

Но ако това е така, и науката е в търсене на познанието и истинското разбиране, защо тогава сме свидетели, дори в такива страни като Америка, на уволнението от работа на Нанси Брайсън, професор по химия в държавен университет, след като тя изнасе лекция пред своите студенти, в която направи научна критика на теорията на Дарвин.

От подобeн характер беше и кампанията срещу студентът-магистър Брайан Леонард от Университета в Охайо, която стана три дни преди защитата на неговата дисертация. Професори Дарвинисти обвиниха г-н Леонард в "неетично експериментиране с човешки субекти", само защото той образова своите студенти в научна критика на теорията за еволюцията.

Нещо повече, професорът по биология П.З. Майерс от Университета в Минесота писа неотдавна, че единственото правилно поведение към всеки, който поддържа Интелигентен Дизайн или поставя под въпрос теорията за еволюцията, е "известна форма на праведна ярост, много ритници, и обществено дамгосване и унижение".

Той бива също така цитиран и от Центъра за Наука и Култура: "Нашият единствен проблем е, че не сме достатъчно войнствени, или достатъчно енергични, или достатъчно разгневени.".

Несъмнено има известно чувство на страх относно прилагането на нов, различен, а някои биха дори го нарекли духовен подход към живота. Ясно е, че въпросът който моли да бъде зададен е, защо повечето учени се страхуват да приложат собствените си принципи към себе си и да погледнат на нещата в нова светлина. Със сигурност съвременни гении като Айнщайн, Едисон, Бел, или дори Нютон никога нямаше да могат да направят нови открития, нито добавки или анотации към съществуващи теории, ако не бяха погледнали на тогавашните теории извън рамките на всеизвестното, и не бяха търсили слабото им място.

Вместо това, много от нашите най-блестящи умове изглежда да пренебрегват или оспорват доказателствата предлагащи различен подход към еволюцията на живота. С риск да бъдат разгневени еволюционистите трябва да се отбележи, че има важни доказателства, които поставят под въпрос теорията на Дарвин и тези на нейните последователи.

Подобни са доказателствата идващи от предисторията. Нека се припомним, че според теорията за еволюцията на Дарвин, развито човечество не би могло да е съществувало преди 100 милиона години. Но същевременно намерени находки в Китай, Tибет и Америка оспорват това твърдение.

Такава е например вкаменелостта от Червената Планина, град Урумчи, намерена от китайския експерт Хай Тао и докладвана в Списание за Географски Науки. Тя представлява вкаменена стъпка на човешка обувка, която датира от преди 270 милиона години. „Митът на Опатц”, както находката е наречена, съдържа също така отпечатък на двоен шев, който се вижда ясно във вкаменения отпечатък.

Друг подобен пример е този с откритите от миньори в Клерксдорп, ЮАР, метални сфери в стратосферния слой на Земята, които са на 2.8 милиарда години. Сферите имат много фино гравирани канали, за които специалисти заключиха, че не може да са в резултата на естествен процес.

Тези и други подобни находки илюстрират, че за днешните учени ще е по-добре ако не са така упорити в своето отхвърляне на предложения за проучване на концепциите за естествен подбор и еволюция, дори и ако това е само за да се направят те по-акуратни.

Може би причината за тяхната неохота е, както бе споменато в първия параграф на тази статия, че науката и всички форми на социални изследвания, от антропология и археология до тези за социално-икономическото развитие, са често разглеждани през призмата на Дарвинизма. Вземете например някой от по-зловещите придатъци на Дарвинизма, какъвто е социалния дарвинизъм.

Поддръжниците на социалния дарвинизъм вярват, че както има борба за съществуване сред растенията и животните, завършваща с еволюционна промяна, така има и борба в човешкото общество и сред хората, за да се стигне до създаването на съвършената човешка раса. За тези, които поддържат социалния дарвинизъм, нуждата от прогрес или развитие означава, че еволюционната промяна трябва да бъде постигната посредством поощряване на борбата за оцеляване, която ще насърчи "най-доброто" в индивидите и обществото.

Действителната същност на социалният дарвинизъм е представена най-ясно в предисловието на еволюциониста Стивън Гоулд в "Произход на видовете" от 1859г., където се казва: "Аргументирането на робството, колониализма, расовите различия, класовите структури и ролите на пола, ще процъфтява най-вече под флага на науката.".

Първият набег на социалния дарвинизъм в политиката бе в началото на 19-и век, когато германските политици и учени използваха неговите концепции за да оправдаят германския агресивен милитаризъм. Милитаристът Фридрих фон Бернарди в своята книга „Германия и следващата война” дори оправдава създаването на военна власт като "биологична необходимост", споменавайки, че мирното разрешаване на проблемите е неправилно, най-вече защото то е "самонадеяно посегателство на природните закони на еволюцията.".

Тази теорията бе също използвана от такива исторически фигури като Адолф Хитлер, който бе привърженик на движението на Евгенистите, развито от сър Франсис Галтон, братовчед на Чарлз Дарвин. Галтон твърди, че имайки пред вид теорията на Дарвин, човешката раса трябва да се стреми към подобряване на своя генетичен материал посредством селективна програма за размножаване. Тази програма включва убеждението, че бракът и създаването на деца трябва да бъдат стриктно контролирани и ограничавани само до хората с правилен генетичен материал, контролирайки броя на децата, които те могат да имат.

Интересно е, че и друг световен лидер, Бенито Мусолини, създателят на фашизма в Италия, е вярвал че теориите на Дарвин са в подкрепа на неговото убеждение, че насилието е съществена предпоставка за социалната трансформация. Философия, подкрепяна също така и от самия Карл Маркс.

През декември 1860г. Конуей Циркъл споменава в: „Еволюцията, марксистката биология и социалната сцена”, че Маркс е писал на Енгелс следното: "Книгата на Дарвин е много важна и ми служи като база за историческата борба... не само защото тук смъртта е противопоставена на Телеологията (креационизма) за първи път от естествените науки, но и поради факта, че нейното рационално значение е обяснено по много категоричен начин.".

Според д-р Дейвид Ментон в неговата статия „Религия на природата; Социален Дарвинизъм”, трите неща, които са направили Маркс длъжник на Дарвин, са: а) Атеистичното обяснение за произхода на Вселената, което позволява на Маркс да твърди, че нищо в обществото не стои над държавата; б) Борбата за съществуване, която включва аргумента на Маркс за непрекъсната борба на масите и за нуждата от революция; и с) Прогресиращото развитие и усъвършенстване на човека, което е част от теорията на Маркс за подобряване на човечеството единствено посредством класовата борба.

Комбинацията на социален дарвинизъм с комунизъм прозира най-ясно в политиката на Китайската Комунистическа Партия (ККП), която разви формулата за класово подчинение „95:5”. Според тази формула, 95% от населението може да включва различни класи, които могат да бъдат спечелени от ККП, но 5% трябва да бъдат поддържани като класови врагове. Или както е изложено в „Деветте коментара за комунистическата партия": „Хората от 95-те процента бяха в безопасност, но срещу тези от 5-те процента се бореха всички.”.

Не е изненадващо, че социалният дарвинизъм беше преразгледан отново през 70-те и 80-те години, когато той бе приет за отмряла теория на развитието. При все това, независимо, че много от нас днес не биха подкрепили тази теория, нито теорията за Евгениката, ние открито вярваме, че теорията на Дарвин е окончателната хипотеза за това как сме станали това, което сме днес. Докато разискванията за Интелигентен Дизайн продължават, човек може само да се учудва, не е ли време днешните големи умове да потърсят друга теория, която да може да приюти и тези от научната общественост, които вярват и в двете – интелигентното начало и възвишеността на природата."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите