Гледам, че има хора, които казват, че не сме могли да сме сигурни, че няма Бог, че теорията на Дарвин може и да не е вярна, че може и да има душа. Ами то не може да си сигурен и че очите ти не те лъжат. Я си представи, че по пътя до мозъка картината се променя до неузнаваемост - това е истина. Значи не може да си сигурен за нищо, което виждаш, но го приемаш на доверие, нали? Защо ли? Защото ти "изглежда логично" и защото "си сигурен", че очите ти не те лъжат. Винаги нищо не е 100% сигурно, но заслужава ли си да се съмняваш в 99-те %, заради останалия 1%? И не си мислете, че в подкрепа на Бог има повече доказателства - това, че вие знаете повече в негова подкрепа, това не означава, че наистина е така. Не сте ли се замисляли за точността на фактите, с които разполагате? Не искам да го обръщам на спор, защото зная, че дори да ви изсипя цял куп доказателства, едва ли бихте си промеменили становището. Хората винаги са предубедени и това рядко се превъзмогва. Мисълта ми беше, че винаги трябва да се търсят най-верните доказателства, а не най-удобните за случая и когато се сложат на везната да се прецени трезво накъде клони тя, а не да накланяте и масата за да получите искания резултат.
А сега по темата... Ама тя темата безсмислена ми се вижда... Кой е казал, че всички биолози са антихристи? Аз не съм биолог, но определено бих казал, че биолозите не са антихристи. Дори аз, атеистът, понякога казвам "Моля те, Господи!" и се опитвам да се убедя, че го има. А ако сметнем и докторите за биолози (все пак са учили доста биология), то тогава те са доста набожни. Когато имат спешен случай, не смятате ли че не се молят на Бог пациентът да "прескочи трапа"? Нима има човек, който не иска да спаси човешки живот? И когато всичко изглежда безпомощно, вярата се притичва на помощ. А всъщност това, което правим чрез нея е да настроим мозъците си така, че да не се предват докрай и да се мъчат да направят нещо, за да избегнат това, което изглежда неизбежно. Нямаме такъв орган "душа". С тази дума ние назоваваме вътрешното състояние на тялото, текущия хормонален баланс и, колкото и странно да изглежда, физическото ни състояние, от гледна точка на нервната система. Оттук идва и способността на психиката да разболее физиката и обратно, защото ако мозъка "си мисли", че тялото е болно, то той ще го третира като такова, което нерядко води наистина до разболяването му. Психология ще рече "наука за душата". А щом душата може да бъде изучавана, то тогава тя няма божествен произход, понеже по думите на свещенниците Бог не се изучава, а единствено може да бъде опознат. Не трябва да бъркате душа с вяра. Едното е свързано с другото дотолкова, доколкото и двете са свойства на мозъка.

Толкова си отпаднала!!! А беше толкова жизнена, когато се явих за първи път в съня ти...