ще се опитам да го разкажа както си го спомням, може и да са глупости

та значи дублирането на днк става като една молекула белтък започва да се разхожда по нея и да я дублира
в сравнение с дължината на самата днк, дължината на молекулата на този белтък е незначителна, но все пак е доста голяма

при започване на копирането, част от днк, горе долу с дължината на тази молекула не може да се копира (представи си все едно, че ципа още не е захапал :-) ) и поради тази причина копието е малко по- късо, и така със всяко следващо копие

младите организми имат участък в началото си участък, който не им е необходим, но постепенно при следващите копирания, се навлиза в нужни части.

цялото това нещо звучи доста логично и обяснява защо клонингите са по-податливи на стареене.

това което не ми е ясно, е от къде се взема излишното парче при новородените.



п.п. сега видях, че в темата за снаждането, е споменато нещо за тия краища, те даже май могат да се доизграждат

Редактирано от Плaмeн на 13.02.04 20:43.