клопкита на икономическото мислене са икономически само по име :)
отдавна беше когато съм ги учила тези неща, но накратко и най-общо - това най-често са фрази от типа "При равни други условия..." да кажем :) - неща които ни дават база на изказването, но в действителност не съществуват в "природата". И такива има много и извън икономиката.

А, за роботчето не си прав :) Слънчевата енергия си му е суровината, а системата която я оползотворява си му е метаболизъм.

За "локалната" ентропия - нали сме съгласни, че кой да е организъм е по организиран ;) от пълния хаос, т.е. в него ентропията е по-малка, но за да се поддържа това се разграждат, най-често други високоподредени системи - по този начин редът се трупа локалн - в него. По отношение на обществени същества като хората, ако приемем че всичко което създаваме е локално антиентропично, за сметка на ентропията на материалите си. Нещо такова.

За промените - естествено че изменения има дори в постоянна среда, просто защото случайни фактори като грешки при копирането, радиация, етц си съществуват постоянно (виж, сега ми хрумва, че първото би могло да се избегне "еволюционно", или поне би трябвало да би могло ;) ), но без яснодефиниран критерий за отбор, промяната на индивидите няма да има чак такъв видоизменящ или видопораждащ ефект. Остават разбира се междувидовите процеси на конкуренция или дори вътревидовите - ако пак ще тръгвам да се позовавам на човешката социална история :) Но степента им на проявеност също зависи от средата - все пак основният постулат на науката за разпределение на ресурсите и пораждащите се взаимоотношения е, че живеем в свят на неограничени желания и оскъдни ресурси (кво ме е избило на икономика тия дни, да ми се чуди човек :)) ), та оскъдицата на ресурсите е по-стимулираща, отколкото някакви райски условия на неограничено потребление.

asato ma sad gamaya