ето, че бях пропуснала най-важното!

Зейфод е много прав да иска дефиниране на понятията райски и адски условия :), особено при наличието на зародил се в тях живот. Пак в икономиката има такова понятие като "Клопка на икономическото мислене", аналог на което виждам тук - няма райски или адски условия, просто защото няма такова нещо като постоянни условия.

Исторически факт на социологията (да речем) обаче е, че колкото по-дълго се задържи дадено условие на живот, толкова по-голяма е степента на приспособеност и съответно - толкова по-малко развитието. Пример са да кажем бушмените в Африка, културата на южноамериканските индианци примерно, които в техническо отношение са над 600 години назад спрямо конкистадорите, на северноамериканските индианци, които почти не са мръднали от края на ледниковия период, преди идването на първите заселници, и на австралийските аборигени например, които са толкова назад, че човек би си помислил, че се движат във времето наобратно.
В биологично отношение, това май е някакъв принцип на най-малкото необходимо изменение, което позволява на видове-антики като акулите примерно, да си съществуват запазвайки принципното си устройство и до днес.

Обратно - диви социалдарвинистки принципи като "Което не ме убива, ме прави по-силен", се оказват много силно застъпени и намират в потвърждение най-вече в райони с чести промени (пак си говорим за история) каквито примерно се наблюдават в местата с умерен климат и 4 годишни времена - макар че първите цивилизации възникват в по-удобните топли и влажни райони, най-голямо развитие впоследствие имат именно териториите с умерен климат където ресурсите са достатъчно за да предполагат размножаване и все пак не чак толкова, че да убиват принципа на конкурентна борба.
Въпреки че примерите по-горе се отнасят по скоро за човешките общества, мисля си, че специално конкурентния принцип си е силно застъпен на много по първично ниво в биологията като цяло, и това, че изменчивата среда генерира по-универсално устойчиви организми е факт също толкова, колкото, че универсалният човек ще има възможността да стъпи примерно на Марс, докато класическата латимерия, при целия си първопроходски чар, няма да може. ;)

asato ma sad gamaya