Ето какво мисля аз.

Етиката, моралът са абстракции, които са вторични по отношение на практиката. Не може да се впряга каруцата пред коня. Не могат да се провъзгласяват морални ценности и после да се пропагандира подкастрянето на практиката в съответствие с тях.

Всички подобни опити: комунизъм и разни други фундаментализми, религии и пр. са се проваляли и ще се провалят. Неизбежно е.

Моралът възниква като санкция на определена установена практика.

Практиката на човешкия род е била тотална експанзия, усвояване на ресурси, създаване на сигурност и обуздаване на всички контролируеми враждебни сили. Това е била биологична необходимост. Да се сърдим на тази практика от гледната точка на морал, изграден за регулиране на взаимоотношенията между самите хора, е несериозно.

Когато обаче човечеството е прекалило с "озаптяването" на средата си до степен да започне да жъне обратни резултати и инерцията на досегашната му практика започва да му вреди, вместо да помага, възниква и нуждата от нови етични принципи.

Ние обаче не можем да си ги изсмучем от пръстите. Те няма да възникнат нито от нищото, нито от някакви абстрактни идеи за "хуманност", "ненасилие", "хармония" и ала-бала. Харесва ви или не, те ще възникнат от и ще обслужват все същите човешки ИНТЕРЕСИ.

Интересът клати феса, интересът ражда морала. Туй е то.