Аз имам мнение и то е следното: предположенията ти са може би забавни, вълнуващи, нестандартни и поради това - някак си по-привлекателни за любителите на фантастиката от "сухата наука"... но това са си само предположения, които не почиват на доказателства, а на произволни екстраполации и фантастични тълкувания на недоизяснени факти, които обаче могат да се изтълкуват по още хиляди начини. Аз много обичам да чета научна фантастика, но не си позволявам да я прилагам за тълкуване на света наоколо.

В науката се прилага един принцип, който изисква явленията да се обясняват по възможно най-простия непротиворечащ на опита начин. Някои го наричат "бръснача на Окам", Айнщайн му казва "бягство от чудото" и последното определение много ми харесва. То изисква да се търси най-естественото и правдоподобно обяснение, най-вероятното от гледна точна на целия ни досегашен опит. С всичкото ми уважение към мнението ти, извънземните и атлантите са за мен значително по-малко вероятна версия от еволюцията, миграцията и ред други възможни и тривиални до досада обяснения. Разбира се, не мога да твърдя, че твоята версия е невярна. Твърдя обаче, че е неправилно тя да се приема като работна хипотеза поради горните причини - което не пречи, разбира се, да си я имаме наум за всеки случай.

Всъщност, извънземните и атлантите дори не решават проблема, а само го изместват. Откъде са се взели пък те? Тоя път води към боговете, които "винаги са си били".

Науката не се бои да признае незнанието си. Когато има незнание, проблем, тя го изследва, но с разум, логика, постоянна сверка с опита и без сензации и претенции за грандиозност.

Честно ти отговарям, че не съм виждал, нито чел от източник, на който мога да вярвам, за хора, които "могат да запалят вестник от разстояние" или "могат да прочетат книга без да се отварят страниците и". Покажи ми такива и ще се съглася, че ги има. (Е, то и аз знам начини да паля вестници от разстояние и да чета книги без разлистване, всеки знае, но предполагам, че не за това ставаше дума :))

Относно археологическите и геологически датировки мога да кажа, че те се правят предимно въз основа на изотопни анализи. Методът е много прост, доста надежден и точен и трудно може да се допусне голяма грешка. Възрастта на най-старите земни скали може и да е сгрешена с 500 милиона години, хайде, нека е 1 милиард, но в никакъв случай не с повече.

Когато някой излиза с мнението "Земята всъщност не е на 4.5 милиарда години" той първо трябва да докаже, че досегашните определения са погрешни. И това доказателство не може разбира се да се изчерпва със "Защото на мен така ми звучи по-вълнуващо и забавно". Иначе темата наистина става за някой клуб от "Религия и мистика".

За мозъка: кой казва, че се използват 5% от него, как го е установил, въз основа на какви критерии? Моето мнение е, че нашите знания за механизма на действието на мозъка, за съхранението на информация (паметта) и организацията на мисловните процеси и дори на нервните процеси на по-ниско от мисленето ниво са все още толкова жалки, че подобни твърдения са чиста спекулация. Аз не им вярвам. Не че мога да ги оборя, но живата природа не показва склонност към излишество.

Разбира се, че мозъкът е "белег на еволюцията"! Нали благодарение на него съществуваме като вид в по-голямата част от ареала си на разпространение и не само това, ами сме станали и господстващ вид на Земята.

Еволюционната теория наистина е спорна и вероятно още дълго ще бъде. Спорът обаче не е в това, дали сме произлезли от маймуни или не - този въпрос е отдавна решен, дори и на някои да им се вижда обидно решението поради безмерния им егоцентризъм. Проблемите са в случайността на еволюцията, вероятностите и необходимото време за достигане на определено ниво на самоорганизация. Класическата теория на Дарвин обаче не е в противоречие с опита. Развитието на синергетиката и сродни направления вероятно ще изясни финия механизъм на еволюционните процеси.