|
Педалисти (от англ. pedal - натискам педалите на велосипед) наричам едни индивиди, които карат с бясна скорост велосипедите си по тротоара или по многолюдни паркови алеи.
Аз самият много обичам колоезденето и познавам известно количество хора, които са влюбени в своите велосипеди. Ние обаче сме велосипедисти, защото караме не само с крака и ръце, но и с глава.
Много пъти съм се сблъсквал очи в очи с педалисти. Много пъти съм потискал порива да ги съборя в момента, в който профучават покрай мен (като велосипедист знам добре къде да ги бутна, за да се изтърсят качествено), след което да ги обработя с ритници. Въздържал съм се не заради друго, а защото се опитвам да бъда цивилизован човек и ще бъда такъв вероятно до момента, в който си отговоря на въпроса "Трябва ли цивилизованият човек да толерира идиотите?"
Да речеш, че педалисти са само млади момченца, разтърсвани от пубертетни хормони - не е така. Да са само те - ясно, и ние сме били такива в определен период. Само че има и педалисти на по-зряла възраст, уж вече разумни, а педалисти. Те биха могли (евентуално) да разсъдят, че един 70-килограмов индивид върху голямо колело, който се движи с 15-25 километра в час, ще осакати зле блъснатия, а ако той е дете или пенсионер - направо ще го убие. Само че не разсъждават. Очевидно това е част от загадката "Добитъци ли сме или просто народ от простаци?" (подробности тук
Тази сутрин докато отивах на работа пеша (не ходя на работа с колелото защото София е кошмар за велосипедиста), покрай мен профуча педалист така, че закачи якето ми. Ако беше минал 2 см. вдясно, щеше да ме блъсне в ръката. Ако беше минал 5 см. вдясно, щеше да ми счупи левия крак. Двайсетина метра след това той спря, за да пресече улицата и аз потиснах порива да притичам до него и... сещате се какво да го направя. Само че се овладях, защото съм цивилизован човек, пък и това беше пубер някакъв, и ние сме били такива. Пуберът продължи да спринтира по тротоара (на уличното платно е опасно, не е той чак дотам пубер, че да се изложи на опасност), а аз се замислих какво щеше да стане, ако педалистът ме беше блъснал. Най-вероятно той щеше да изчезне с колелото или, ако е възпитан педалист, да ми помогне, след което да изтърпи едно конско от кварталния в присъствието на мама и тате, а аз, дето храня семейство и денят ми е разчетен буквално по минути, да лежа примерно един месец в гипс и в този месец Господ да храни семейството ми. И като си помислих това, съжалих, че не притичах до пубера и... сещате се. Слава Богу, той вече бе далеч и аз все така съм цивилизован човек.
Та, въпросът ми е - какво да ги правим тези хора, педалистите? Проблемът с тях май заприличва на проблема с бездомните кучета. Нерешим проблем ли е и този? Като си отговоря и на вас ще кажа.
Страницата на хумориста Весел Цанков -
|
За педалистите
