До Митко - благодаря ти, но за сега нямам дерт. Може би късното лято ще изрева ама за тогава да се надяваме че още ще ги има.
До Иван - мойто чантичка е доста мъничка и успявам да събера само една резервна гума, лепенки и щангички. Винаги си взимам и мобилния телефон, защото стават всякакви неща по пътя. Когато излизам на по-далеч /над 80 км/ задължително взимам и манджа. Когато започнах нямаше кой да ми каже за манджата и за пиенето. С един "Спутник" с 4 скорости и 32 -ки гуми тръгнах за .... Ямбол само с 5 лева в джоба. Сутринта бях закусил 2 филийки с чай - голям ентусиаст. Когато пристигнах в Ямбол вече бях умрял от глад. То е било късно да се направи нещо с манджата ама кой да ми каже , че е по-добре да се прибирам с влака. Хапнах 2 сандвича и сладолед и хайде на обратно. На връщане между Сливен и Нова Загора такава яка криза - пред очите ми всичко беше бяло на червени точици /също като фанелката за катерачи/. Как съм се прибрал не зная. Ама явно не съм си научил урока, защото миналата година пак така яко се прекарах. Пълно изтощение. Главата ми тежеше като олово и нямах сили да я държа в изправено положение. Като се прибрах не можах да си хапна топлата супичка. Не можем да си държим лъжицата, пък и главата все клюмнала стои. Ама реших си проблема - домъкнах холовата масичка - сложих супата на края на масата, та като седнах на земята и като си подпрях главата на ръба на масата и само с елегантно движение с китката набутвам с лъжицата в устата ценната течност. Баба ми като ме видя онемя.
Някой имал ли е такива подобни преживявания?