|
Велопоходът 2005г., който бяхме замислили трима ентусиасти от la famiglia, се превърна в проект Велопоход 2006г. Причините са комплексни, но основната е, че основният ни гид и капо получи предложение, на което не можеше да откаже, или с други думи ни предаде за пари.
Ениуей, с другия солдато, а именно моя брат, набързо минахме на дюшеци и вкарахме в действие план Б: велоалкохолен поход 2005г. А това, повярвайте ми, се оказа неочаквано добра комбинация. Натоварихме спортистите (Giant Rincon и Scott G-Zero) на пасата и запалихме към Созопол, където се стационирахме при емблематичния за българското черноморие бай Васил, известен също и като хер Васил заради връзките си в Германия. И така...
Първи ден(30 август) - 18.5 км, Созопол и околности
Малко време за каране и твърде уморени. Предпочитаме да поогледаме града и плажовете откъм забележителности (т.е. мацки), но се натъкваме на истински забележителности - некви археологически разкопки насред плажа. Решаваме да направим един уорм-ъп за следващия ден и изкарваме байковете от пит-стопа на бай Васил. Обиколка на Созопол. Странно, пикът на сезона е далеч зад нас, защо тогава, по дяволите, няма минаванката по тия пусти улици?!
Втори ден - 87.5 км, Созопол-Приморско-Китен-Лозенец и обратно,
Ставаме с порядъчен махмурлук, но и с огромен мерак да въртим. Зареждаме се с вода (ВОДА!!!) и излизаме на пътя. Още веднага ни правят впечатление разкошните терени за downhill в планинските и гористи райони около морето, но основният проблем е, че нямаме гид и не смеем много да кръшкаме от основното трасе. Пътят е много добър, движението не е много по това време на сезона и без проблеми поддържаме средна скорост към 24-25 км. На самото шосе дори е по-висока, но я сваляме рязко най-вече в селищата, щото зяпаме в пазвите на курортистките. Самите те често без свян гледат на секс потните и кални free riders . Естествено, ние сме тежки и изражението ни е категорично: "Тук сме, за да караме."  Самото каране е около 4 часа (точно за този поход не съм сигурен, но толкова горе-долу се падаше), така че имаме време и за плажче в Приморско, и за кръчмичка в Лозенец. Кефффф. В малката горичка между Приморско и Китен се получи малко крос-кънтри, а на места се излиза на доста екстремни скали, та и спек имаше. Екстра. На връщане повече движение, а на шосето към Дюни ни ударен насрещен и страничен вятър, с който голяма борба видяхме. Вечерта сме смазани, излизаме за по бира, но се натъкваме на готин бар с тежка музика в Созопол и като ни тръгна една глътка...
Трети ден - 95 км, Бургас-Равда-Несебър-Сл.бряг-Св. Влас и обратно, 04h30m
Стискаме зъби и решаваме да натоварим колелата в колата до Бургас и оттам да драснем на север. Първият 1 час е мъка - докато изкараме токсините, а и трафикът сиебал мамата. Държим някакво ниво на каране все пак, обаче за капак слънцето все да прежуря. На буря. И като се зави оня ми ти порой над Ахелой... Добре че местните са разбирачи, та ни предупредиха и се скрихме овреме. До Несебър караме в реки от кал, а натам е един баир, та се изподавихме. Там сядаме на пица, ама изглеждаме все едно идваме поне от Тибет. Извадихме и карта профилактично, та съвсем ни заразглеждаха с интерес:-) Абе шоу си е. Ей, ама тоя залив е рай за колоездача - от Несебър (където видяхме жената-бог, заклевам се; порнозвезда ли беше, кво беше това чудо?!счупиха ни се вратовете, за малко да се забия с 200 о мелницата между стария и новия град; мъже зарязват жените си и обратното - СМУТ, батко) като си хванеш алеята, и си стигнеш до Влас, че и до Елените. На Солничний даже и плаж направихме, а и независима експертиза на убийството на Жорката. Малко окъсняхме обаче и на връщане спринт. Добре беше, тъкмо бяхме съвсем изтрезнели, а и се отвори едно време - само за въртене. От Ахелой до Бургас сме държали към 28км/ч средна скорост. На тоя поход поставихме и рекорд по консумиране на вода - има-няма по 4 литра на човек отидоа+2 л нат.сок и коли-моли.
Четвърти ден - почивка малко, все пак на моренце сме
Пети ден - Созопол-с.Росен(!) - 48км, 2h10m
Тук имахме по-малко време за каране и решихме да изтеглим на запад към селата. Планът беше да заобиколим по някакъв третокласен път-отбивка от пътя Созопол-Бургас, да направим кръг и да излезем някъде към Дюни. Пътят обаче се оказа адски тежък и нямаше как да вървим по план, а не ни се искаше да замръкваме нейде из Странджа. На едно място се объркахме, а на всичкото отгоре ни преследваха ОБЛАЦИ от мухи. Добре че стигнахме до това село и една женица ни каза, че сме идиоти и по-добре да се връщаме, за да не ни пишат по вестниците. На връщане обаче - кеф, само спускане. А по този маршрут какви планински трасета има - не е истина. Ама ни е шубе - нито знаем къде излизат, нито дали въобще излизат някъде... Прибрахме се по живо по здраво, гледахме как ни натупаха шведите и пак излязохме в лудата созополска нощ, да вземем барем да натупаме ние някоя шведка. ;-)
Последен поход - Царево-Ахтопол-Синеморец-Резово, 70км, ама зор като за 170...
Това беше може би най-готиното трасе, но и най-тежкото. Готино откъм живописност, липса на трафик и състояние на пътя, но тежко като денивелация. На практика равни участъци няма, като изключим първия. От Ахтопол пътят става камилообразен, със зверски баири. След Синеморец - пак мухи. Преди Резово ни искат лични карти, добре че сме предвидливи. Почти през цялото време караме паралелно с некво торнадо. Викаме - баси кви странни облаци са пуснали. На другия ден във вестника - смерч доведе до паника жителите и туристите на Резово. Ама не и нас - les idiotes. Стигаме до баш границата, граничарчетата викат "не може с тия байкове, че ония отсреща ще ви вземат за колела-бомби." 
Горе-долу това е от нас засега, като изпуват и други ташаци - ще споделя. Само знам, че по Черноморието има маси неразорани терени. А може и да са разорани... Догодина да ме чака северът. :-)
|
Какво се случи... /продължение/
