|
Вчерашния ден беше един прекрасен за българското колоезденето и в частност за мен. Сутринта ставам весел и щастлив, готвейки се да си сложа новите курбели. Слизам в мазето, развивам винтовете и тръгвам да ги вадя по най-културен начин с инструментчето... Да, ама не. Старите така бяха запекли, че винта на екстрактора отпред заприлича на разцъфнала роза. Айде това както и да е. След пръскане с всякакви спрейове, които ми се намираха, единия курбел най-сетне мръдна. После и другия се предаде. Да, обаче хубавото тепърва започваше. Слагам новия курбел и се оказва, че оста на касетата е по-дълга от колкото трябва. Ама много по-дълга:) Получава се така, че най-малката предна плоча е в една равнина с най-малкия заден венец. Както и да е, преглътнах, че ще трябва да похарча известна сума парички и за нова касета. Качвам се на байка на брат ми и газ към Нина. Да обаче докато стигна там, станах меко казано мокър и кален. Но дреме ми, важното е, че си взех касета. Отивам да я слагам и се кефя, че всичко вече се е уредило. Ядец! Тръгвам да отвивам лявата гайка на касетата. Тя обаче явно имаше друго мнение по въпроса и реши, че трябва да й се отчупят половината зъби. Колко съм псувал хората от Shimano относно това как може да направят тази гайка пластмасова. Добре, че другата гайка се отви сравнително леко. Вадя касетата и отвътре изпадна една шепа ръжда. От касетата е. Както и да е, дреме ми. Тази касета вече и без това е със строшена гайка и не ми трябва. Почвам да кроя планове как да изкарам скапаната гайка. Между временно ми изгоря и една крушка, та трябваше да търся и крушка. Докато я търсех ми дойде гениалната идея, че мога да стопя гайката. Чак сега стоплих защо ги правят пластмасови. Взех индукционния поялник и за има няма 15 мин и видях сметката, стопявайки една част от нея широка около 5 мм. При това положение вече свих гайката и я дръпнах. Бях горд със себе си.
Сложих новата касета, монтирах единия курбел, после и другия. Почвам да регулирам дерайльора. И к'во да видя... двата курбела в една посока:) Разглобяването не беше особено трудно, защото все пак скоро беше сглобено. Тръгвам да стягам болта и хоп... изненада! Резбата превъртя. Аз отвивам винта, кръстейки се да не се е скапала касетата. Слава богу, беше болта! Айде пак до Нина за болтове. Ако досега бях много мръсен, то тогава след повторното ми прибиране просто не е измислено такова определение за външния ми вид. Стегнах си с новите болтове, всичко стана 6. Тръгвам отново да си регулирам дерайльора. Този път курбелите си бяха както трябва. След кратка регулировка всичко си дойде на мястото. Най-сетне нещата си дойдоха на мястото... Но айде стига съм се хвалил, че ще почнете да ми завиждате:)
Извод: Преди да почнете да си ъпгрейдвате байка си четете хороскопа:)
_______________
Wear your helmet!
|
Доживях и аз да се похваля
