Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 18:35 25.04.24 
Клубове/ Спорт / Велосипедизъм Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Малко история...
Автор TheSaint (advanced user)
Публикувано19.08.01 09:47  



Първият велосипед бил дървен и без педали
Днешното возило има два века славна военна история

Прадядото на велосипеда всъщност бил малко дървено конче с колело, закачено в предната му част. То се родило във Франция през деветдесетте години на XVIII в. Тъй като предното колело не можело да се върти настрани, а и нямало педали, това примитивно средство се управлявало само с крака. Едва през 1817 г. германецът барон Карл фон Драйс заменил неподвижното предно колело с такова, което можело да завива, и така значително подобрил модела на първия велосипед. Той му дал името "контешки кон" (dandy horse; dandy - англ. конте). Още по-късно, през 1839 г., шотландският ковач Къркпатрик Макмилън прибавил към новото изобретение и така характерните за него педали. Много от старите велосипеди имали огромни предни колела, понеже се считало, че колкото по-голяма била предната гума, толкова по-бързо щяло да бъде возилото.
---------------------------------
Решаващата стъпка в усъвършенстването на велосипеда била предприета в добрата стара Англия. Там през осемдесетте години на XIX в. било изобретено "безопасното колело". Този тип велосипед станал прототип на съвременното колело. Той имал верига, задно колело, което се задвижвало със зъбци, и еднакви по големина гуми. Малко по-късно се появили пневматичните гуми (80-те години на същия век), две- и трискоростните колела и сменящите се скорости (1899 г.) Това била и последната промяна във велосипеда чак до седемдесетте години на XX век. С появата и развитието на автомобила колелото било изместено от челното му място като най-евтин и бърз начин за придвижване на къси разстояния. С течение на времето велосипедите ставали все по-аеродинамични, а дизайнът на рамата - все по-нетрадиционен и олекотен.
Съвременното колело има или вградена система за смяна на скоростите, или специално приспособление за превключване на по-висока или по-ниска скорост. Днес има цял куп различни видове колела, като се започне от десетскоростен велосипед, мине се през колелата за планинско изкачване и се стигне до мотоциклетите, които са подобрен вариант на велосипедите.

Велосипедите се използвали и във военни действия

още от създаването им. По време на американската Гражданска война през периода 1860-1865 г. за първи път били въведени специални двуколки за евакуация на ранените. Но първите сведения за употребата на колелото във военна ситуация идват от далечната 1870 г., от времето на Френско-пруската война. Тогава Раули Търнър успял да избяга от обсадата на Париж под вражеския огън на гърба не на кон, а на колело. Пет години по-късно италианската милиционери, носещи екзотичното име берсалиери, започнали да прилагат новото изобретение и в пренасянето на съобщения по време на маневри. Колелата имали отпред фенери, били снабдени с пушки, амуниции и раници - с всичко необходимо за един войник. Велосипедистите вдигали близо 20 км/ч, пък нямало нужда да се грижат и за фураж.
1885 г. била годината, в която за първи път велосипедни войски влезли в действие срещу своите най-отявлени конкуренти - конете. Тогава британската военна част "Стрелците от Брайтън" включила в бойните действия срещу кавалерия не друго, а велосипеди, при това с високи колела, каквито били модерни по онова време. Три години по-късно пак традиционно консервативните британци направили поредното нововъведение във въоръжението на своята армия. Поданиците на кралица Виктория стигнали до идеята, че могат да създадат цяла военна част, оборудвана изключително с велосипеди. Така се родила 26-а стрелкова дивизия, известна още като частта на доброволците велосипедисти. Те предоставяли своите собствени колела, като били разделени на три групи: "безопасни" - с две еднакви гуми, с едно по-голямо и едно по-малко и с три колела.
През 1892 г. велосипедът навлязъл и във френската армия.

Идеята била на Пежо,

който създал специално военно колело. То било с две еднакви гуми с калници, броня за веригата, ръчна спирачка и удобна заоблена седалка с пружина.
САЩ не останали дълго на опашката на нововъведенията. През 1896 г. в американската армия била създадена 25-а пехотна велосипедна дивизия, сформирана от ген.-майор Нелсън Майлс, опитен боец, кален в битките с индианците и член на Лигата на американските велосипедисти. Начело на частта, съставена изцяло от чернокожи бойци, бил поставен белият лейтенант Джеймс А. Мос. През 1897 г. той повел 21 бойци на дълго и изморително пътуване през цялата страна - от Монтана до Мисури. Хората на Мос изминали близо 3000 км за 41 дни, изложени на пек и студ, сняг и дъжд. Всичко това имало една цел - да докажат, че велосипедите могат да бъдат използвани максимално ефективно и във военно време. Бойците карали колела марка "Сполдинг", които били с еднакви по размер гуми, имали анатомични седалки, двойни спици, подсилени вилки, специални кошове-багажници, допълнителни раници, окачени на рамата, кутии за патрони с механизъм за светкавично отваряне и още близо 15 кг муниции. По-късно Мос получил прозвището

"Линдберг на американския велосипедизъм"

През 1898 г. корпусът бил увеличен до 100 човека, които били изпратени да потушат размириците в Куба след края на Испано-американската война. Особено ценни се оказали военните велосипедисти, щом трябвало бързо и незабелязано да се строят барикади. Въпреки това, вместо да станат пионери в приложението на колелата в армията, американците изостанали в развитието на това ново приспособление.
За първи път в същинска битка велосипедът бил използван пак от англичаните през 1899 г., по време на войната с бурите в Южна Африка. Колелата се оказали особено полезни при пренасянето на съобщения и при разузнаването, както и при нужда от подкрепление. Пехотинците, които получили новите приспособления, не гледали с добро око на тях и дори често ги зарязвали на пътя. Въпреки това велосипедните части имали удивителен успех и навлезли в армиите на Франция, Германия, Италия, Белгия, Русия, Швейцария, даже на Китай и Япония. През 1900 г.

Майкъл Петърсън създал първото сгъваемо колело

специално за нуждите на британската армия във войната с бурите. То тежало само 7 кг, така че лесно се носело на гръб.
През 1906 г. колелото било пригодено и за целите на комуникацията - в Англия и Германия се появили първите генератори за военния телеграф, задвижвани от велосипед. Те произвеждали около 100 вата, което било достатъчно да се изпратят сигнали на 75 км над земята и на 220 км под вода.
По време на Първата световна война велосипедните дивизии били използвани и от двете страни, като 6000 бойци на колела били убити, а други 8000 - ранени. Французите и белгийците разполагали със 150 000 велосипедисти, британците имали около 100 000, а немците и турците - по 125 000. Велосипедите намерили приложение и във Втората световна война. Използвали ги главно германците и финландците. При превземането на Полша през 1939 г. немците използвали колела, теглени с въжета, които пък били връзвани за автомобилите. Още по-голяма роля изиграли велосипедите при завземането на Норвегия.
Генераторите, захранвани от движението на велосипеди, се използвали широко от британската армия както за светлина, така и за комуникации. Американците пък ползвали колелата за работата на зъболекарските машинки в полевите болници. Дори днес този тип задвижвани от колело машини се използват в някои страни от Третия свят. Единственият проблем е, че операцията може да стане доста болезнена, когато велосипедистът се измори и забави темпото, оплакват се пациентите. По време на войната пък в града на любовта Париж нощните клубове не хлопнали кепенците благодарение на велосипедните генератори, които им осигурявали светлина.
Дори в наши дни колелото е част от въоръжението на съвременната армия. През 1992 г. швейцарските военни въведоха нов модел военен велосипед, тежащ само 25 кг, със седем скорости и възможност за планинско катерене, който може да превозва към 200 кг товар, включително картечница или пушка. Швейцарците не се отказват от велосипедите в армията си, понеже те са тихи, екологични и са удобни за планинските проходи и пътечки, които кръстосват страната. Сега швейцарската армия разполага с близо 5000 велосипеда.

ВЕСЕЛИНА ГАРЧЕВА
"Сега" 18/08/01
http://www.segabg.com/18082001/p0060013.asp

Enjoy!

Join the freeride everybody!

Редактирано от TheSaint на 19.08.01 10:03.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Малко история... TheSaint   19.08.01 09:47
. * Re: Малко история... XTR   19.08.01 10:31
. * Re: Малко история... TheSaint   19.08.01 14:24
. * Re: Малко история... TheSaint   19.08.01 21:57
. * Да, и аз го четох... KPETEH.   19.08.01 11:55
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.