|
И най-големите електронни медии трудно отчитат авторските права, казва Марияна Лазарова, изпълнителен директор на "Профон"
Г-жо Лазарова, защо повечето заведения у нас не плащат за музиката, която пускат?
- Според мен главната причина е неразбирането. Още през 1993 г. се въведе задължението за авторски и сродни права да се плаща, като сумите трябва да се събират от дружества за колективно управление на права. Такива сме "Профон", които представляваме правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеоклипове, както и на артистите и изпълнителите. А "Музикаутор" защитава интересите на авторите. Тези права са ни отстъпени на изключителна основа и само ние можем да даваме разрешение за публичното им използване на широк кръг ползватели - хотелиери, ресторантьори, медии, които трябва да сключват договори с нас. Само че като отидем в заведение и кажем, че трябва да си платят, оттам ни казват: "Не ни харесва вашата оферта" или "Нямаме нужда от вашата оферта". Но ние не предлагаме оферти, а прилагаме закона. Статутът ни е на сдружение с идеална цел, т.е. не сме търговски дружества, не ценообразуваме по начин, по който ценообразуват те. Удържаме едва 6.5% от събраните пари за издръжка на дружеството. За м.г. "Профон" събра 3.205 млн. лв. приходи. По закон освен това нямаме право да реализираме печалба.
Друго неразбиране се появява, когато ползвателите кажат: "Искам да купя от вас пакет - примерно част от каталога на "Юнивърсал". Ние обаче не можем да продаваме звукозаписите на килограм, защото ще бъдем обвинени, че не се отнасяме равнопоставено към различните каталози. Даваме т.нар. бланкетен лиценз, т.е. за всичко, което представляваме, даваме максимална гаранция и сигурност, а ползвателите си избират дали да въртят 1.2 или 1000 звукозаписа. Някои пък казват: "Ама защо трябва да плащам, аз съм си купил диска, дал съм за него пари". Но той е за лично ползване. В момента, в който той се пуска публично, това вече е публично изпълнение. Същото е и ако пусне радио и телевизия в заведението си. Медиите са си уредили правата за излъчване, но не и за публичното изпълнение, което е отделен вид използване.
- Защо обаче ви обвиняват, че събраните от вас пари не достигат след това до продуцентите и изпълнителите, които представлявате?
- Поради неосведоменост на ползвателите, тъй като разпределението е сложна дейност. На доста от тях освен това им е изгодно да твърдят, че дружествата не разпределят, за да може това да е причина да не плащат.
- Обяснете тогава как работите и по какъв начин се разпределят парите, които събирате от ползвателите на музика?
- С всеки ползвател се договаряме индивидуално. Тарифната ставка варира в зависимост от вида на използване на правата. Медиите заплащат според покритието и вида на лицензията. Ресторантите и хотелите - според категоризацията и броя на местата в обекта. Магазините - според нетната търговска площ. Разпределението също е строго индивидуално според приетия правилник, с който са запознати всички членове на "Профон". Събраните от медиите възнаграждения се разпределят на база получените от тях отчети за еърплей. Затова, като ме попита даден ползвател, отговарям: "Твоите пари са отишли при хората, за които сте ни предоставили отчети. Това е принципът. Т.е. ние разпределяме средства на базата на отчетите, които получаваме от ползвателите и от които сме много зависими.
Все още обаче имаме много проблеми. Отчетите на голяма публична медия като БНР, например, са в крайно незадоволителен вид. Оттам превеждат оригиналните заглавия на песни по абсурден начин на български и съответно ние много трудно можем да ги идентифицираме. Как да разберем, например, че "Мама се възбужда" е превод на "Mamma get high". Търговските медии пък продължават да пращат отчетите си с голямо закъснение или с непълни данни, което също много ни бави. Т.е. при разпределението има трудности, които не зависят пряко от нас. В момента разпределяме за 1 г. средствата, които са събрани за 2 календарни години. Т.е. до края на т.г. ще направим разпределението за 2005 г. и за 2006 г. През 2009 г. пак ще разпределим парите за 2 г. и от 2010 г. ще влезем в ритъм и всяка година ще разпределяме за предходната. Сега изоставаме, защото правилата за разпределение бяха въведени едва 2005 г.
- Какви са тарифите ви за публично изпълнение?
- Размерите на възнагражденията са минимални и се плащат веднъж годишно. Като ги изчислим дневно, най-високата сума е 6 ст. на ден, а най-ниската - под 1 ст. Не би трябвало да е проблем за едно заведение или хотел да плати подобни суми за права на продуценти и изпълнители. Място в заведение 2 звезди, например, струва на ресторантьор 0.02 ст. на ден или 8 лв. на година. За реномиран 5-звезден ресторант едно място излиза 0.04 лв. на ден, или 16 лв. на година. Наскоро ни бяха на гости от холандското дружество, които често използват следния аргумент при разговор с хотелиер - казват му: "Какво толкова, трябва да платиш 1 бира на ден за музика, това нищо не е". А при нас трябва да платят 1 ст. - много далеч сме от цената на бирата. Тук възнагражденията са адаптирани и намалени в пъти повече, само и само да почнем да събираме някакви възнаграждения масово. Защото в момента имаме над 160 договора за над 1000 обекта, но това не е достатъчно.
- Колко заведения остават непокрити?
- Това е другият проблем, с който се сблъскваме. Много трудно у нас може да се намери централизирана база данни, от която да се види какъв е потенциалът на пазара. В момента не знаем колко от обектите не плащат за права за музиката, но при всички случаи са стотици хиляди. Тук се включват и най-малките кафенета дори тези с три масички. При тях обаче сумите ще са 20-30 лв. годишно - просто е смешно да не се плаща. Ако всеки плаща със съзнанието, че тези пари ще бъдат реинвестирани пак в музика, ако прави този жест със самосъзнанието, че това е правилният начин да управлява бизнеса си, нещата много биха тръгнали добре за всички.
- Има и друг проблем обаче - ползвателите се оплакват, че вие не покривате всички изпълнители и продуценти, т.е. винаги може да се появи някой, който да каже, че не ви е член и да поиска още пари? От Асоциацията на българските радио и тв оператори дадоха пример с "Пайнер мюзик", "Съни мюзик" и др., които представляват чалга изпълнителите и искат наново пари.
- Това не е проблем на "Профон". Ние представляваме изключително богат репертоар. Договорът с нас дава възможно най-голям обем права, т.е ползвателят е най-силно защитен. Ако примерно медията излъчи репертоар на не-член, но го отчете, ние заделяме съответно неговото възнаграждение на базата на отчета от медията. Ползвателите трябва да разберат, че дружествата за колективно управление са създадени за улеснение на самите тях. Защото ако нас ни нямаше, те трябваше да подписват договори със стотици хиляди индивидуални правоносители.
- А смятате ли, че е нужна някаква регулация от страна на държавата?
- Не - правата са на нашите членове, това е вид частна собственост. Дори се учудвам, че има нагласи в обществото, които искат връщане назад към държавно регулиране на тези отношения. Представете си как държавата ще регулира възнагражденията, които "Пайнер" иска от ползвателите. Това възможно ли е? Ако има само две организации, това би означавало монопол и ограничаване на свободата на договаряне.
- А колко взема един изпълнител от вас?
- Има такива, които получават под 100 лв., има и други, които вземат много над 1000 лв. - всяка година е различно и зависи от това колко се върти парчето, дали артистът е звезда, дали има хит и др. Една от най-големите суми, която разпределихме по-миналата година, беше за продуцентската компания БМК и за тяхната звезда Мария Илиева. Сега обаче компанията я няма на пазара и не можем да се свържем с шефа й Петко Гавазов. Сумата обаче си стои тук и чака той да дойде да си я вземе. Ние нямаме право да я изразходим за друг. Така е и с възнагражденията на други звезди, които не са наши членове като Лили Иванова. Същото е и с Нели Рангелова, Георги Христов, Васил Найденов и др.
- Как смятате да се преборите с масовото неплащане?
- Планираме широка информационна кампания. Благодарни сме и на Министерството на културата, откъдето от края на м.г. започнаха проверки. В резултат вече има ползватели, които идват сами при нас, за да си уредят правата. Просто хората трябва да осъзнаят, че това е нормална практика. Трябва да се преодолее нагласата, че не трябва да се плащаш за нещо, което вече имаш. "Профон" не е наказателен отряд, който да спира музката, ако не е платено за нея. Глобите трябва да се увеличат - сега са твърде ниски (от 300 до 3000 лв.), за да имат дисциплиниращ ефект. Но ние разчитаме предимно на убеждението. Бихме искали да убедим всички, че е справедливо да се плаща за музика. .
|
За музика се плащат жълти стотинки