|
Не знам дали ще извадят Бургас и морето” от домашната кухненска обстановка
Милена Очипалска
Пламен Ставрев е роден в Бургас. Завършил е английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е и като преводач, но истински популярен става като китарист, изпълнител и автор на песни. От рока и попа на 60-те и 70-те, назад до първичния блус на 30-те и 40-те години и оттам към традиционния и авангарден джаз на втората половина на ХХ век, той извървява истинския път на музикант гурбетчия. В по-зрели години започва да пише и авторски песни и е известен и обичан български бард. Един от организаторите на бургаския Блус фестивал. Има три албума – “Негър в Алабама” (1993), “Спомен за любов” (2004) и “Сиамски близнак” (2005). Носител е на първа награда и наградата на публиката на “Бургас и морето” през 2001 г. с песената на Гриша Трифонов и Иван Вълев “Лятото”. За Пламен Ставрев в пълна степен важи английската поговорка “Веднъж музикант, цял живот музикант”.
Г-н Ставрев, какво мислите за българските фестивали за популярна музика?
Не мога да твърдя, че познавам всички български фестивали, но общото ми впечатление е, че българските фестивали се случват там, където “някой има някакви планове за нещо”. И този някой се опитва посредством “подводници” да влезе в общинската администрация или да “прилъже” някоя фирма да извади някой лев, или да опере някой лев – все едно. Онова, което определено липсва, е държавната политика в цялата работа. Няма държавно отношение към фестивалите. Мисля, че на организационно ниво някой е изключително неинтелигентен и немарлив – независимо дали става въпрос за съвети по култура, или за някой, който е решил да изкара пари от тая работа.
Може би трябва отново да се създаде институция като “Златният Орфей”?
В никакъв случай не искам да кажа, че трябва да има държавен фестивал, а че позицията на държавата не е регламентирана по никакъв начин.
Казват, че тази година “Бургас и морето” особено ще се комерсиализира. Продуцентската къща “24/7” ще прави обновен формат на фестивала. Дали това е за добро?
Доколкото съм информиран, “24/7” има договор с общината за съвместно провеждане на фестивала. “24/7” и общината са равноправни партньори в организирането на “Бургас и морето”, финансирането е фифти-фифти. Бюджетът е висок, наградите са прилични. Претенциите са да извадят “Бургас и морето” от оная домашна кухненска обстановка, с която се характеризират предишните издания. Дали това ще стане, не знам. Знам какви са им амбициите.
За съжаление забелязвам едно неотчитане на онова, което се случва в момента в държавата. И пак се делим на “наши” и “ваши”, и пак става малко “халваджията за бозаджията”, което пак отива към модела “някой е превел на някого едни пари” и после казва, че е свършил “страхотна” работа. Но трябва да мине фестивалът, за да говорим окончателно. Иначе претенцията е сериозна. Аз не съм свързан с организацията, но винаги съм бил близко до хората, които са организирали “Бургас и морето”.
И какво се забелязва в навечерието на фестивала?
Наблюденията ми са, че паниката е повсеместна. Но може би това е паника пред проясняване… В момента тепърва почваме репетициите. Има още доста неясноти. Освен това, доколкото разбирам, се получава голямо несъвпадение между намеренията на “24/7” и установената малко или много традиция.
Като че има един доста сериозен конфликт между поколенията, който за съжаление не е конфликт в творческия смисъл, а е конфликт тип “Дръпни се ти, да седна аз!”. Т.е. не съм сигурен дали някой от хората, които се занимават с поп бизнес и шоу бизнес в България, реално отчитат всъщност какво е необходимо на българската публика и за какво тя е готова да си даде парите. И това е най-глупавото.
Фестивалът има нелоша слава в миналото и може да се говори, че е носител на традиции.
Така е. И колкото и тази традиция да се нуждае от обновяване като цяло и от “смяна на играчите”, за съжаление новите играчи отварят “друга, но същата врата”. Или казано по-точно, отварят съседната врата в същото мазе. Много ще се радвам да бъда опроверган.
Още преди да започне фестивалът, започнаха и сръдните и съмненията в обективността на журито. Нона Йотова например нарече “Бургас и морето” “шибан конкурс”.
Това са глупости и не мисля, че е съществено. Когато се подбират песните за един конкурс, се гласува, поставят се точки, има някакъв механизъм. А не е “дай сега да сложим тука тая или оная песен”. И е напълно естествено да има някакви разсърдени хора. По-скоро проблемът е другаде. И е в това, че дори и песните, които са допуснати до състезателната програма, та и моята песен в това число, всички са средностатистически.
Т.е. няма изключителни, запомнящи се песни?
Да, няма изключителна песен тази година. Нормално е всяко жури да е пристрастно. Затова има гласуване. И това е така по принципите на демократизма, защото демокрацията не означава непременно справедливост. Съвсем наскоро чух едно изказване по радиото, в което се твърди, че реално погледнато, след 9 септември 1944 г. като цяло българската творческа интелигенция изключително много плагиатства. И че мерилото й за качество не е увереността в реализацията на собствен продукт, а в реализацията на образци.
Като човек, който много дълго време си вади хляба с музика, си мисля, че дългото следване на образци е довело до там, че дори и младите изпълнители, които правят интересна, свежа и различна музика, не правят балканска, нито южноевропейска музика. Те правят онова, което комерсиално се разпространява в целия свят по еди-какви си причини. Публиката, която търси новото, изненадата, разграждането на етническите, географските, политическите и пр. граници, задължително го търси в забавния жанр. Човек излиза да се забавлява, не за да изяде същата манджа, която яде вкъщи.
Т.нар. по-млади хора безспорно технически са много напред, много добре боравят с компютри, с лупове и много добре знаят откъде да откраднат съответния луп*. Но реално погледнато, от тук нататък кой знае какво не излиза. С продукционните моменти сме страшно наясно, наясно сме с това как се прави пиар, много добре разбираме мърчандайза и другите чуждици… Битуващата терминология в шоубизнеса е умопомрачителна и отвсякъде смехотворна. Но това е друга тема.
Като че отново са валидни принципите на Мичурин, според които се компилират несъвместими неща?
Да. Плагиатството продължава – преди от тази страна на Желязната завеса, сега – от другата. Но, както казва моят приятел Росен Сеновски, “който краде, има”. Ние може би не крадем от подходящите места. То е ясно, че човек не може да започне на чисто и да стане гениален – попмузиката не се прави от гениални хора. Болката на масовия човек в тая държава, защото попмузиката е предназначена за него, е липсата на едно по-южноевропейско или славянско, или латинско с лек цигански привкус, та дори и леко ориенталско, но като цяло едно по-южно звучене.
Много често диктуващото отношение към музиката, особено в пристанищните градове, е доста еднакво, независимо дали става въпрос за Танжер, или за Севастопол. Чисто географски погледнато, най-близкият начин да стигнеш от Марсилия до Бургас не е през Алпите, а по море. И по тази логика има еднаквост на разбиранията, на отношенията, на страстите, ако щеш. В музиката на морските градове винаги има един леко дрезгав мъжки или женски глас – от португалското фадо до циганския романс. Това всъщност е един и същ изказ. Винаги има трагична драматична случка, винаги има един много страстен инструмент, който коментира основната мелодия, винаги има нещастна любов, винаги има гурбет, заминаване…
Това валидно ли е за песните на “Бургас и морето”?
За съжаление ми се струва, че хората, които в момента се занимават с шоубизнес в България, твърде много са се вторачили в световния стандарт на англосаксонската култура и съвсем не гледат към Италия, Франция, Испания, Португалия, Гърция…
Ако човек се загледа, ще забележи, че там попмузиката е доста синкретична. Тя е в състояние да обедини културата на англосаксонския свят с друго тонално и хармонично отношение, което е типично латинизирано, средиземноморско, южно… Разделението в музиката е по-скоро юг-север. Все си мисля, че на чувствителността на българина повече приляга едно малко по-разнообразно отношение към влиянията. Защото англосаксонската линия е много напред по отношение на пиара и всички онези заглавичквания, с които се печели не толкова почитател, а клиент.
Да го наречем потребител?
Не, потребител е твърде евфемистично. Клиент е точната дума. Има имена в европейската попмузика, които са изключително интернационално равнопоставени. Такава например е изключителната певица Лара Фабиан, която пее свободно и без акцент на френски, италиански и испански, и която е в състояние да направи всякакъв тип музика с регионален характер, но въпреки всичко винаги звучи като себе си.
Може би все пак е водещ талантът, а не средствата, с които се борави?
В България битуващото убеждение е, че всъщност не талантът върши работата, а условията, при които той работи. И хората много често заместват таланта с условията.
*Луп (от английското loop) в музиката е звуков откъс, който може да бъде повторен многократно, използвайки съответните технически средства (хардуерни или софтуерни).
|
Пламен Ставрев-Бургас и морето-кухненска обстановк