|
• Примата на българската естрада включила Ани Богданова като “мъртва душа” в групата си и присвоила хонорарите й при гастрол в СССР, твърди потърпевшата
• Лили Иванова се вбесила, когато баща й я помолил да му купи “Москвич”
На “стената на плача” в столичния Божи храм “Св. Преображение Господне” в квартал “Лозенец” все още виси тъжен помен от опечалените брат, снаха и племеннички с дата 27 май 2006 г. по случай шест месеца от смъртта на Иван Спиридонов Лазов (Вантера), починал на 59 години. Оказва се, че зад тези няколко реда се крие ужасната житейска драма на един от най-талантливите български музиканти и единственият мъж, който е обичал някога истински и безумно не звездата, а жената… Лили Иванова. Зърнала съвсем случайно некролога, потъналата в забвение известна певица от близкото минало Ани Богданова излезе за малко от самозаточението си, за да разкаже пред “ШОУ” историята на една съсипана кариера и живот.
- Кога и как започна цялата история?
- Доколкото си спомням, това беше 1974 г. Оркестърът, с който тръгнахме на турне, беше великолепен. Митко Щерев беше на клавирите, Крумчо - барабани, Росен - саксофон, Личо Стоунса - китара и Вантера - бас-китара. Аз, Мария Априлова и покойният Петьо Чернев, с когото завършихме заедно Консерваторията - един великолепен човек и голям певец, бяхме подгряваща група на примата Лили Иванова. Тогава с Янчо Таков вече бяха женени и не беше особена тайна, че тя му изневерява, а пък той изключително рядко се вясваше на някой от концертите й. Въпреки че турнето ни беше голямо и продължително, той посети наш концерт само веднъж, в палатата на химията и металургията на Панаирния град в Пловдив. Помня, че в паузите, в свободното време по време на концерта, аз, Янчо и Петьо Чернев играехме покер. След това той си заминаваше, а Лили си продължаваше романа с Вантера.
- Що за роман беше това? Демонстративна или дискретна беше връзката между Вантера и Лили Иванова?
- Честно да ви кажа, нещо се говореше в групата по техен адрес, но мислех, че се майтапят. Двамата демонстрираха чувствата си, но в началото го правеха доста дискретно, докато една нощ не се убедих сама, че са любовници. Няма да забравя как на излизане от Казанлък отседнахме в един мотел, мисля, че “Енима” се казваше навремето. Стаята ми беше точно до тази на Лили. Цяла нощ не можах да мигна от любовните вопли и стенания на Лили. Вътре беше Вантера, нямаше кой друг да бъде. Така си продължиха нещата, обикаляхме градовете, изнасяхме си концертите и връзката им ставаше все по-явна. Поотпуснаха се и от дискретна връзката им стана явна, демонстративна. Като цяло всичко беше чудесно, турнето беше бляскаво, просто покъртително.
- И докога продължи приказката между Вантера и Лили?
- Едва ли мога да си спомня кога точно започна началото на края на тази приказка, но по едно време започна да се усеща някакво напрежение, получи се нещо като триене между Вантера и Личо Стоунса.
- Заради Лили?
- Да, защото тя все по-определено започна да се преориентира към Стоунса. А Вантера, в това съм повече от сигурна, не просто беше влючен, той обичаше безумно Лили. Не мога да кажа кога за последен път си е легнала с него и кога за пръв път е преспала с Личо Стоунса, но се убедих напълно, че това е вече факт, едва във Варна.
- Какво се случи там?
- След концерта във Варна, същата вечер, се получи някак от само себе си една невъобразима вакханалия. Даже беше пристигнал Таков, но не Янчо, а брат му - Васил Таков, един рядко интелигентен човек. Цяла нощ в хотела се носеха шумове, викове и т.н. Лично аз се почувствах доста изтощена и след като си поговорихме с Васко Таков, си легнах. На другия ден всички бяха потресени, просто немееха от това, което се беше случило през нощта, аз също разбрах, че…Всъщност защо да крия истината. Макар че си легнах рано, през нощта се събудих от неистов мъжки рев и чух с ушите си какво става. Стаята ми беше до тази на Васил Таков. При него беше отишъл Вантера, който плачеше…Не просто плачеше, а се късаше от рев. Вантера плачеше и молеше брата на Янчо Таков да обясни на Лили колко я обича, че не може да живее без нея, и какво ли не още. Явно тя окончателно се беше преориентирала към Личо Стоунса, а Вантера беше тотално изоставен. До този момент нещата в любовния триъгълник си вървяха кротко, мирно и тихо. Все пак групата ни трябваше да поддържа ниво и не можеше да има скандали вътре. Но явно чашата вече беше преляла и след тази нощ на другата сутрин целият хотел жужеше, че нещо е станало. Някои бяха подочули нещо, но никой не знаеше точно за какво става въпрос.
- Как продължи турнето след смяната на караула в леглото на Лили Иванова?
- Лили съвсем явно прие в обятията си Стоунса, който беше едно същество…Той беше невероятен китарист, фантастичен. Но ако не беше изпил поне половин литър водка, не можеше нищо да изсвири. При него абстиненцията към алкохола беше толкова силна, че си беше извоювал особен статут - менюто му беше така подредено, че, как да кажа, водката заемаше централно място в него. Той се изживяваше като много голям китарист и наистина беше много голям. Но за мен си остана една деградирала личност, особено след 1971 г., когато вече си беше страхотен пияница. Няма да забравя как един път Личо Стоунса се появи целият напикан в бар “Астория” в хотел “София”, днешния “Радисън”. Отляво целият му панталон беше мокър и това не беше някакво случайно заливане с алокхол, защото се случи пред очите на всички. Както вървеше към подиума, целият му ляв крачол се намокри, напика се пред всички, вървейки. Беше мъртвопиян. Между мен и него имаше поначало известна неприязън, която се засили, когато въпросните истории излязоха на показ и вече се знаеше, че Вантера е детрониран и че кралят е Личо Стоунса. А мен ми беше страшно мъчно за това момче, защото то стана изкупителна жертва.
- А новият статут на Личо Стоунса донесе ли му някакви привилегии в групата?
- Ами той просто си спеше с Лили Иванова, това му беше новият статут. Иначе той поначало сам си беше дал звезден статут с привилегии.
- Значи новото статукво около сексуалния живот на Лили Иванова си оставаше заключено единствено между четирите стени на хотелските й стаи?
- Да... О, не. Те си излизаха заедно вечер на разходки. Когато стигнахме в Русе, всичко вече беше съвсем явно. А там се случи нещо, което ме покърти. Лили отиде до Кубрат с Пламен, шофьора си - едно прекрасно момче за всичко, за да види родителите си. Върна се разярена и взе да обяснява: “Тоя пък, моят баща, иска да му купувам "Москвич". Как ли пък не, той ще вземе да се претрепе още на първия завой.” Тогава беше много трудно да се вземе кола без ред, но за Лили би било нищожно усилие. А баща й впрочем беше професионален шофьор.
- Купи ли му все пак “Москвич”?
- Ами! Нищо не му купи. Тя е ужасно стисната и за да го прикрие, приказваше глупости за баща си. Но това си е тя. Тя е просто един кон с капаци, който се интересуваше само от три неща - визията, пеенето и мъжа в леглото. Без мъж, категорична съм, тя не можеше. Сигурно и до днес не може. Но да продължа. В Русе ме покърти не толкова това, че се показа като страхотна пинтия. Това си беше ясно. Когато сме сядали вечер на маса, тя никога, ама никога не е почерпила екипа, макар че взимаше многократно по-високи хонорари от нас. Там ме покърти друго. В интерес на истината, концертът в Русе беше главоломен - огромен театър, толкова народ напираше, че конната милиция едва не влезе в гримьорните. Лили Иванова, може си жената, има си публика, дал й Господ много. По едно време в гримьорната влезе човек от охраната с някакви кашони и каза: "Другарко Иванова, отвън са майка ви и баща ви.” Тя като му кресна: "Не, няма да ги пускате, в никакъв случай, а тия кашони ги хвърлете някъде там." В тях хорицата бяха донесли някакви армагани - баници, пуйка, кокошка. В промеждутъка, защото ние тримата се сменяхме, опитах между другото от баницата. Беше разкошна. Представяте ли си, тая майчица е станала рано сутринта, за да приготви нещо за чедото си и за групата, да почерпи заради детето си, а тя искаше да се изхвърлят. Естествено, всичко се изяде, но не от чедото. Но както вече казах, това си беше Лили и трябва да си близо до нея, за да разбереш напълно що за човек е.
- По-точно?
- Тя е букет от капризи. Групата пътуваше с автобус или влак, а тя винаги се движеше с волвото, с което Янчо едва не я беше убил. Добре, че е мъничка и е била отзад, та се е изтъркаляла между седалките. Шофьор й беше Пламен, страшно свестен и фин човек, което й беше момче за всичко. Общо взето, вечерите минаваха така. Сядаме в ресторанта, който, естествено, беше отворен до късно специално за нас, защото концертите свършваха късно. Тя поръчваше по една пържолка за кучето си и за себе си. Между другото, мит е, че винаги е била вегетарианка. После се качваше в стаята си, където освен багажа задължително й се носеше и леген. Смешно звучи, но легенът беше задължителен атрибут и й го носеше Пламен. В него сигурно си переше сама нещата, защото явно не се доверяваше на хигиената в хотелите. Отделно от това от време на време пристигаха шивачките й Милка и Ташка. Носеха й тоалетите, тя ги пробваше и явно редовно се вбесяваше, защото от стаята често се чуваха виковете й. В групата се говореше, че цяла нощ разшивала и зашивала отново роклите си, префасонирала ги според собствения си вкус. Във Велико Търново пък вдигна безумен скандал, защото гримьорната й била неудобна. Междувременно ние чакахме и трябваше да се приготвим много бързо в някакво малко ъгълче, докато тя се гримираше и соанираше около час и половина. Всъщност това й прави чест, защото тя излизаше винаги блестяща на сцената, не мога да й отрека невероятните качества на певица. Янчо по едно време се мъчеше да я накара да пее на английски, но нещо трудно се получаваше.
- Всъщност тези “капризи” наистина са неизбежни за всяка голяма звезда?
- Да, тя се държеше като кралица и наистина беше кралица на сцената тогава. Но никога няма да забравя и да разбера нейната неприязън към хората, които идваха на сцената да й поднасят цветя. Особено пък малките деца. Направо не ги понасяше. Качват се дечица с букетчета и тя почва да съска: “Махайте ги! По-бързо! Махайте ги!”
- Прощавайте за въпроса, но май и вие изпитвате лична неприязън към Лили Иванова кой знае защо?
- Не знам, може би. Но има защо, имам си причини. Веднага след въпросното турне трябваше да заминем на гастрол за “широка страна моя родная”, т. е. в СССР, в огромния Съветски съюз. Пътуваме цяла нощ от Русе за София. Пристигаме в шест сутринта, бившият ми съпруг ме посреща на гарата с колата. Лягам да дремна два-три часа, защото в един трябваше да се съберем на летището. Към десет идва мъжът ми и безумното предчувствие, което ме мъчеше в съня, се оправда. Няма да пътуваш, Янчо ми се обади и ми съобщи, че просто си изключена от групата, каза съпругът ми.
- Янчо Таков в качеството на какъв съобщава, че няма да пътувате? Нали за тези работи навремето си е имало Концертна, Импресарска и тем подобни дирекции?
- В качеството на мъж на примата Лили Иванова, естествено. А в тези дирекции Лили колеше и бесеше тогава. Загубата си беше голяма, защото хонорарът ми щеше да бъде повече от прекрасен - много концерти, страхотна публика, изобщо всички знаеха, че СССР тогава беше бездънна яма, още повече, когато пътуваш с Лили Иванова. Лошото беше не само че не заминах, ами че заради това си провалих и договор за Германия, защото вече бях поела ангажимент, а аз съм отговорен човек. Съсипа ми три страхотни месеца като финансов план. И ще ви кажа, че въпреки властта, която имаше тогава Лили, много хора ме гледаха като ошашавени - как така не съм направила скандал, международният паспорт си беше у мене, даже и тя не можеше да ме свали от самолета, ако се бях качила.
- Какво е обяснението за дисквалификацията ви?
- Ами вече казах, че с Личо Стоунса не се понасяхме, той пък й стана фаворит и т.н. Какво друго обяснение може да има. Но на Лили Иванова нищо не й пречеше да ме предупреди няколко дни по-рано, а пък най-гнусното го разбрах след време. След дълго мълчание един от музикантите от групата й ми призна, че Лили е получавала и моите хонорари?
- !?
- Няма какво да се учудвате. Тя си е имала договор с “Госконцерт”, в списъка съм фигурирала и аз като включена в групата - нещо като “мъртва душа”, и така си е присвоила моите хонорари.
- Един въпрос малко встрани от драмата - тъй като доста се спекулира с годините на Лили Иванова, имате ли представа за действителната й възраст?
- Чувала съм. Не знам кое и доколко е вярно, но съм виждала с очите си, че на паспорта, с който Лили Иванова беше на турнето, годината на раждане беше 1945-а.
- Което означава, че днес тя е само на 61 години за ужас на враговете си… Впрочем какво стана с единствения мъж, който истински и безумно е бил влюбен в Лили Иванова?
- Доколкото разбрах, Вантера също е бил изключен и не е заминал за Съветския съюз на въпросното турне, а на негово място много бързо са уредили друг музикант. Знам със сигурност това, че от този момент при него започна пълна деградация. Срещнахме се след време, всичките му зъби бяха изпопадали, беше се пропил напълно. Това не беше човекът, когото аз познавах. Говореше се, че се опитал да открие автосервизче в някакъв двор. Но това не беше човекът, когото аз познавах, той вече не живееше, той просто живуркаше, тлееше...
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
|
АНИ БОГДАНОВА: Лили е ужасно стисната
