|
Позволявам си тук да пусна писмото, което голяма част от нас написахме до Митко Щерев и пуснахме на неговия домашен адрес и на адреса на Музикаутор. Махнал съм само адреса и подписите. Няма какво да се обсъжда, защото писмото е пуснато вече по пощата и нищо не може да се направи.
Уважаеми Митко Щерев,
Към Вас си позволяват да се обърнат група запалени фенове на Лили Иванова, които преди около една седмица бяха неприятно изненадани по време на едно нейно участие в пиано бар “Меллита” на улица “Граф Игнатиев” в столицата. Ходим често на такива места, както и на почти всички участия на Лили и първоначално нямаше да обърнем внимание, но към края на програмата забелязахме, че всъщност нито една Ваша песен не бе включена в нея тази вечер. После научихме, че причината е пълна забрана Лили Иванова да изпълнява Ваши песни публично, наложена от самия Вас.
Доколкото успяхме да разберем, от началото на годината изграждате нов имидж и поради непонятна за нас логическа връзка с това, следва и тази забрана.
Каквито и да са причините или поводите и както и да са били интерпретирани те от един или от друг човек, за нас най-важното в случая е едно – вследствие на тази забрана ние сме лишени от една дузина много хубави песни, които сме свикнали да слушаме в неповторимото изпълнение на Лили Иванова. Лишена от същото е и една доста по-широка аудитория, която май се припокрива с целия български народ. Творците много обичат да твърдят, че всяко произведение, което са създали, чувстват като свое собствено дете, Вашата забрана е все едно да се откажете от децата си. Вероятно смятате, че ще се намери и друг изпълнител, който да изпее така блестящо “Осъдени души”, “Нямо кино”, “Стари мой приятелю” или “Хризантеми”, както Лили Иванова. Технически погледнато, може би има такъв певец, но той все още не се е родил. А нещо, което е станало национално достояние, няма как да си го вземете обратно, каквото и да направите.
Скъпи г-н Щерев, отчитаме, че вероятно сте обиден за нещо, че вероятно имате някакви въпроси или дори проблеми за уреждане, които широката публика не бива да знае. Тези неща, уверени сме в това, ще си ги уредите помежду си. Когато обаче един зрял човек прави нещо, дори да е най-великият композитор на съвремието, е длъжен да мисли какви последици ще има неговата постъпка. В противен случай талантът, а и делото му изглеждат някак като недовършени. Все едно някое малко талантливо цигуларче се цупи и не ще да излезе да изпълни нещо на бис пред аплодиращата го публика. Следващият път тя може и да не е така възторжена.
Много от големите български творци от Вашето поколение, изтъкват, че в последно време високите достижения на българската култура са изтикани в ъгъла от все по-широко налагащата се чалга и простотия. С Вашата постъпка Вие само давате картбланш на ширещата се масова субкултура и лишавате хиляди млади българи от възможността да чуят, че в нашата страна е правена и друга, стойностна музика.
Обръщаме се към Вас с цялото ни уважение и Ви молим да преразгледате решението си. Колкото и да е обиден един творец, в крайна сметка той едва ли би могъл да бъде обиден на публиката, за да си позволи да я наказва по този начин. Иначе не се знае – утре – другиден, може би и тя ще го накаже по своему.
|
Писмо до Щерев
